Надникване в Русия (Черно на бяло, том 1)

Цар Борис III:

Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар Освободител, бляскаво увенча тоя полет на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, безпримерно в историята на народите.

Вячеслав Молотов:

Ако повдигнем въпроса за изменение на българската граница, ние несъмнено ще предизвикаме искания от страна на България против Гърция, които са много по-основателни, отколкото други подобни искания на Гърция спрямо България.

Сталин:

Кажете от какво имате нужда, за да станете цветуща държава, ние сме готови във всички отношения да ви помогнем. Вие трябва да чувствате, че има на кого да се облегнете, за да имате по-голяма самоувереност. От вас искаме само вярност, т.е. България да не послужи като терен за агресия и вражески маневри против нас.

***

"Структурата на книгата следва хронологията на появата на материалите в печата. Предимство на този подход е, че за читателя става ясно кои са били злободневните теми в онези години. Същевременно този подход създава и проблем, тъй като повтарящите се теми, разбира се в различен контекст, с различни извори, документи и историографски поглед, са разпръснати в книгата и трудно се откриват. Е, разбира се, това може да се окаже и неочаквано предимство за книгата, тъй като читателя може да се спре и върху много други не по-малко интересни истории.

Няма съмнение, че тази книга не е историческо изследване, а историческо напомняне. Тя се опитва да ни припомни, че историята е нещо повече от пропагандните тези на една или друга власт, която предпочита да се оглежда в онова историческо огледало, в което изглежда най-добре. Книгата е и актуално политическа, както личи от многото теми, в които Христо Георгиев спори с тезите на съвременни политици, дипломанти, анализатори: с Бойко Борисов за футбола, с физика Вили Лилков за манипулативните му писания за социализма, с френския посланник в София Ксавие дьо Кабан заради спекулациите му за ролята на Русия и Съветския съюз в българската история, със социалния антрополот Харалан Александров за тезата му, че турското робство е само метафора. Освен всичко друго тези актуални теми показват и една особеност на съвременната история - колко бързо събитията от настоящето се превръщат в история. Защото когато са се появили във вестника, те са били злободневни, но в книгата вече са част от историята на нашата съвременност."

Из "За ползата от припомнянето на историята - но цялата, а не само политически удобната" от Искра Баева