Над трийсет милиона души са чели дневника, който води Ане Франк, докато се укрива със семейството си и четирима други евреи в Амстердам през Втората световна война. Когато нацистите ги арестуват и изпращат в концентрационни лагери, дневникът остава единственото свидетелство за богатия вътрешен живот на една необикновена личност. Нищо обаче от написаното по-късно за историята на Ане Франк – журналистическите материали, биографиите, пиесите, романите, не предлага убедителен отговор как тези осем души са успели да останат неразкрити повече от две години и какво или кой накрая е довел нацистите до прага им.

Използвайки нова технология, неотдавна открити документи и модерни следователски методи, международен екип, ръководен от пенсиониран агент от ФБР, най-сетне разгадава загадката, вълнувала поколения наред от края на Втората световна война насам: Кой предаде Ане Франк и семейството ѝ? И защо?

***

Розмари Съливан (1947) е биограф, поет и професор в университета в Торонто.

Съливан е родена в малкия град Валоис, който се намира малко извън Монреал, Квебек (Канада). След като завършва гимназия "Свети Тома", тя посещава университета "Макгил" и получава бакалавърска степен през 1968 г. В същата година се омъжва, но продължава обучението си в Кънектикът, където получава магистърска степен през 1969 г. Образованието си завършва с докторска степен в университета в Съсек с изследване върху поезията на Теодор Рьотке през 1972 г.

След завършване на средното си образование, Съливан се премества във Франция, за да преподава в университета в Дижон, а по-късно в университета в Бордо. До 1978 се мести от град в град и преподава в различни френски висши учебни заведения. През 1978 г. решава да се посвети на писането, докато продължава да преподава в университета в Торонто.

Тя пише "мъдро, разумно и добре". Първата й колекция с поезия получава наградата "Джералд Лампарт" за най-добра първа книга за поезия, публикувана в Канада през 1968 г. През 1987 г. Съливан започва да пише биография на Елизабет Смарт, озаглавена "By Heart".

Не след дълго разбира, че е пристрастена към биографиите, а през 1995 г. скоро след това издава първата си биографична книга посветена на друга канадска писателка Гуендлин Макиън. Тя печели многобройни награди, включително най-престижната награда за роман на Канада, наградата за автор на Канадската асоциация на авторите, медала на президента от университета в Колумбия.

Освен с кариерата си в писането, Съливан работи и с "Амнести Интернешънъл" от 1979 г. насам, а през 1980 г. създава конгрес за подпомагане на "Амнести интернешънъл". Съливан е пътува из целия свят, включително Русия, Чехословакия, Куба, Чили и Никарагуа.

Съливан е избрана за офицер от Ордена на Канада през 2012 г. През 2015 г. тя печели наградата и за „Дъщерята на Сталин: биографията на Светлана Алилуева”.