Камъчета върху един гроб. Среща с Ане Франк

"Мисля, че по-късно нико няма да се интересува от сърдечните излияния на една тринайсетгодишна ученичка." Това изречение е запазено в записките на Ане Франк, които тя води до 1 август 1944 година в скривалището на улица Принзенграхт 263 в Амстердам. Днес дневникът не еврейското момиче е вече част от световната литература, цели поколения след нея са го прочели или ще го прочетат. Клаус Трьогер включва части от този дневник и ги пренася в рамките на днешния ден. Една млада жена на име Ева пристига като туристка в Германия и посещава някогашния концентрационен лагер Берген-Белзен. Обикаля из територията на лагера, разглежда изложените обекти в центъра с документация и се задълбочава в живота и смъртта на Ане Франк. Постепенно Ева навлиза все по-дълбоко в космоса на момичето, превърнало се в символ за всички жертви на национализма. Трьогер се концентрира върху най-важните точки от живота на Ане Франк, които се случват през последните й две години. В неговия разказ тя споделя всичките си грижи, страхове, малки радости и някога несбъднали се мечти, докато Ева говори за личната отговорност на човека и нуждата винаги да бъде бдителен. В пиесата двете момичета се срещат, за да покажат, че споменът е жив. Затова оставят своите следи с по едно камъче. Колажът завършва с днешния ден. С реалната съдба на всички бежанци по света и на изчезналите, опитващи се да се спасят от насилието, което властва.