Трактати

В периода 1891 – 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича „Трактати“, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика („Трактат за Нарцис. Теория на символа“), размишлява за преходността на желанието („Любовният опит, или Трактат за напразното желание“), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник („Ел-Хадж, или Трактат за мнимия пророк“), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния интерес на родината; на честта и почтеността („Филоктет, или Трактат за трите вида нравственост“), рисува образа на богатия, всесилен властник, пожелал да притежава всичко на ближния си, дори бедността му („Вирсавия“), а в „Завръщането на блудния син“ се позовава на евангелската притча, за да разграничи поражението от покаянието.