ВЪВЕДЕНИЕ

Този италианско-български фразеологичен речник съдържа около 6000 идиома и не претендира за изчерпателност. Той обхваща най-често употребяваните фразеологични изрази, които неговият читател може да срещне при четенето на художествена литература, периодични издания на италиански език и в живата разговорна реч.

Броят на включените в него пословици е съвсем ограничен, а жаргонните изрази въобще не са застъпени.

С илюстративни примери са повечето фразеологизми в речника. Илюстративният материал е почерпен от художествени произведения на италианската литература и от италианската периодика. Не малко примери са взети от италиански лексикографски източници.

Най-общо казано в него преобладават фразеологизмите, чиято структура се опира на някакъв глагол, като това не означава, че именните фразеологизми са били пренебрегнати или отхвърлени.

Под фразеологизъм разбираме съчетание от не по-малко от две думи, чието значение по принцип не е равно на значението от влизащите в него думи. В същото време отбелязваме, че не всякога първичното значение на всички думи във фразеологичните изрази е напълно метафорично преосмислено и заличено.

За да разбираме значението на фразеологизмите трябва да имаме предвид, че смисълът на думите и словосъчетанията се изменя според контекста, тоест според съвкупността от обстоятелства или ситуации, в които се извършва комуникацията и от общите познания на участниците в общуването.

Особеността на този речник е в неговата структура. В него фразеологизмите в преобладаващата си част са представени в речникови статии във вид на семантични гнезда.

Всяка речникова статия има пореден номер в рамките на съответната буква от италианската азбука.

Подреждането на фразеологизмите е според азбучния ред на основната в семантично отношение дума, която е дадена с удебелен шрифт в заглавния фразеологизъм, изписан с главни букви.

Всеки главен, водещ фразеологизъм в речниковите статии често е последван по-надолу от други, "второстепенни" изрази, изписани с удебелен шрифт, които са с идентични или доближаващи се значения до това на водещия израз. Понякога статиите завършват с фразеологизъм с противоположно значение.