Каломаин - търсената

Няма по-важна тема днес в изкуството от темата за пътя на човешката душа.

„Каломаин изяжда плода, и в нея се ражда Устремът. Към Бащата на Глъбините отправя Каломаин погледа си, защото е яла от Дървото на Познанието.

Тъмнини я заграждат - през пропасти и бездни минава. Там ражда Тимисаг, Детето на Страстта и Желанието. Властелинът на Предела я спира, тя трябва в своето дете да изобрази себе си цяла - то ще види Христа, а тя ще познае Бащата на Глъбините - когато дойде краят на дните.

На мястото, дето бащата на Тимисаг вижда Трите Небеса, майката сега вижда Христа, Три нощи стои там - и Христос я издига до Бащата на Глъбините, но тя няма сила да го види.

И развива се трагедията на Устрема повторена в участта на детето, което едва достига до Първото Небе, но не знае ключовете - и бива спрено.

Жестоки рожби ражда копнежът на онова дете, което няма ключове: Христос му праща Параклет - Утешител и обещава в края на вековете да я приеме на Вечно Обръчване.

Но горчив е копнежът - и горчива е радостта на Копнежа: там, дето сълзата на радостта капва, канара се образувал тази канара е мястото на страданието, на страшната Жертва- Голгота - Лобно място - се нарича тя."

Епископ Симеон „Богомилство и богомили"