Смяна на оптиката

Защо идеята за мизерията на всекидневието ме преследва така упорито? Дали защото в момента аз мисля като баща си, който се опитва да избяга от делника, изолирайки се от света? Но с какво друго разполагаме ние, освен с всеки един ден на тази земя? Дори когато мислите ни се реят в безкрая, ние сме здраво заседнали в него. За да си осигури нужното разстояние, баща ми се превърна в отшелник. За разлика от него, мама е до гуша потънала в делника. Тя гледа света отвътре, а баща ми – отвън. Аз правя и двете. Това ме обрича на вечна несигурност.

Романът „Смяна на оптиката” изследва раздвоението на човешката личност, но не в медицинския смисъл на това понятие, а като присъщо качество на всеки един от нас. В него се разказва за една трийсетгодишна млада жена с високи изисквания към себе си и към околните, което прави живота ѝ труден в едно социално слабо и нравствено изостанало общество.

***

Людмил Тодоров е автор на два сборника с разкази и пет романа, между които „Шлеп в пустинята“, „Разглобено лято“, „С череша се задави косът“. Носител е на наградите „Христо Г. Данов“ и „Златното перо“.