Журналистиката - моят живот

Книгата на Дамян Обрешков я чакахме дълго и ето, че тя е на прага да поеме своя път към читателите. „Журналистиката – моят живот" е избрал да я нарече достолепният жрец на нашия занаят. В нея изповядва за из¬миналата от него „Долороса" към Олимпа на българската журналистика. На страниците ѝ бай Дамян разказва не само за своя труд, а и принос да ги има онези броеве на вестници като „Отечествен фронт", „Труд", „Учи¬телско дело", които са карали читателите да обикалят вестникарските будки и да ги търсят и то във време, когато знаем, че Цензорът не спеше.

Но аз няма да разказвам какво има в книгата на Дамян Обрешков, за¬щото всеки, който иска, ще я разгърне и прочете. Аз искам само да кажа, че за мнозина Той е Учителят, за други пък „живата история на съвремен¬ната българска журналистика", а за повечето от братството той е просто бай Дамян.Че какво по-хубаво от това да се обърнеш към един мъдрец, врял и кипял не само в професията, но и в живота по този начин! И още нещо искам да споделя за Него. И той като Йордан Радичков, c който са делили и един покрив, и здраво приятелство, носи в сърцето си и до днес своята изчезнала Калиманица, и ще си позволя да цитирам какво ми беше споделил в един наш разговор: „Най-голямата ми болка е загиването на българското село през последните 20-30 години, това не вещае нищо до¬бро за България. В моето селце Добревци, което е на 2 км от Трявна и има 25 къщи, сега няма никой! И моята родна къща я няма! Голямата ни градина, от която се изхранвахме и се раждаше всичко, е пуста. Като че ли това е моята Калиманица, която нося в душата си и досега."

Това е той Дамян Обрешков, през чието сърце всяка една тема от жи¬вота е изстрадана преди да се появи на страниците на вестника, защото за Него „журналистъттрябва да има само една върховна кауза – да служи на истината!”

Розалина Евдокимова

Журналист в сайта на СБЖ