Нещата, за които мълчим

„Тази крехка книга пътешества между летата на срамежливото порастване и зимите, които си отиват без предизвестие. В междусезонията ѝ се е сгушил един свят, който не знаем колко и дали ще трае, но е спасителен тук, сега. Обостря сетивата. Усещаме пулсациите му през призмата на болките – минали и настоящи, носталгични, живи. Забавяме, съзерцаваме, изричаме имената на състояния, назоваваме онова, за което досега сме мълчали. „Облягаме тъгата си“ на другия. Притихнали.”

Невена Дишлиева-Кръстева

***

Да разковаваш клетката на нетърпението,

да се оттласкваш...

Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие,

той целият е въздух, изящна рана в синевата,

а сянката му се стопява

до точица, до лекота, до спомен,

до слънчево петно в окото на момиче.

Светът е рязък, дребен, безутешен

и в гръдния му кош заспива болката,

утихва приютена в старото дълбоко,

когато се оттласкваш – жерав,

избягал от дървената клетката на илюзиите.

Най-после цял, безпомощен, отвъд.