Старците вече не говорят

„Старците вече не говорят" е дистопичен роман на белгийския писател Венсан Енгел за проблемите на едно егоистично и индивидуалистично общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората. Написана пет години преди началото на пандемията от COVID-19, но публикувана през 2020 г., творбата разкрива затварянето на човека в себе си, изкривения начин, по който той започва да се отнася към онези, „които вече не са в състояние да произвеждат", експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност.

При 30 % население над 60-годишна възраст и рязък спад на гражданите в активна възраст правителството на неназована западна страна решава да въведе специална управленческа политика за представителите на третата възраст, като изгражда здравни селища за стари хора, в които да ги настани и да поеме всички грижи за тях срещу установяването на пълен контрол върху имуществото и живота им. Адвокат Александър Жофроа, специалист по делата за настойничество на възрастни хора, се заема c рекламирането на тази политика. Ала какво става, когато собствената му майка попада под ударите ѝ, а самият адвокат се озовава приклещен в капан?