...И заживели щастливо...или какво става след последното изречение на приказките

„...И заживели щастливо..." е книга за личната отговорност! Щастието не се продава на килограм, нито подарява. Приказните герои преминават изпитания, за да заживеят щастливо. А заживееш ли щастливо, минаваш успешно през изпитанията. Като яйцето и кокошката са трудностите и щастието.

Как да изградим щастливи партньорски отношения и как Човекът изобщо да се преживява по-щастлив - за това дума в тази книга.

Разбира се, че става дума и за Любовта, която ни прави щастливи. Но се замисли, читателю, дали не ти е по-лесно да не обичаш, кото да обичаш. Особено себе си.

Десетилетният ми опит, прочетените книги, народната мъдрост доказват, че за да си щастлив, трябва да си цял, отвъд полярк те мъжко - женско, силно - слабо... Щастието е във всякаквостта. И приемането ѝ! Това е основният смисъл на психотерапията. Щеше ли да я има психотерапията, ако не беше възможно превръщането на нещастието в щастие?

В приказката-живот Героят има точно толкова сили, колкото смята, че заслужава да е щастлив. Ти колко смяташ, че заслужаваш, читателю? Щом държиш в момента тази книга в ръце, означава, че вярваш в заслуженото щастие. Приятно четене на подсказките, маркиращи Пътя на щастието. То не е цел. Път е. Книгата ще ти помогне да вървиш по него и да проправиш път и на идващите след теб.

„...И заживели щастливо..." - така свършват приказките. Ако си заживял щастливо, читателю, значи не е свършила приказката! А може би тепърва започва? Приятно четене, а след това и приятно писане на собствената приказка c щастлив край!

Не отлагай! Дванайсет без пет е!