Революцията в България 1989 - 1990 в пантеона на времето. Книга първа

В книгата са представени пълно и нюансирано радикалните промени, които настъпват в годините на перестройката на Михаил Горбачов във външната политика на Съветския съюз, съветско-американските отношения, ситуацията в социалистическите страни от съветския блок, довели до края на Студената война и мирните, либерални революции в социалистическите страни от Централна и Югоизточна Европа. Представят се особеностите на „реалния социализъм“ и т.нар. развито социалистическо общество в България, което се оказва нито социалистическо, нито развито и по-скоро уродливо развито. Показват се мижавите имитации на преустройство и либерални реформи на комунистическите управници в България, тяхното идеологическо скудоумие и лицемерие, прикриващо желанието им да запазят властта на всяка цена. Централно място заема разказът за онези достойни български интелектуалци, които съхраняват със своето инакомислие идеите на хуманизма, с критиката и творчеството си вдъхновяват гражданската опозиция у нас срещу личния режим на Живков в името на свободата, демокрацията и правата на човека; за дисидентите и правозащитниците, развитието, идеите, противоречията, постиженията и слабостите на независимите сдружения. Разказва се как благодарение на тяхната дейност „дворцовата революция“ на 10 ноември 1989 г. прераства в бурен революционен процес, принуждава комунистическото ръководство да ускори демократичните реформи и да приеме преговори с опозицията на кръглата маса, което слага началото на българския „договорен преход“ към демокрация и свободна пазарна икономика.

***

Можете да намерите също и:

Революцията в България 1989 - 1990 в пантеона на времето. Книга втора

***

Димитър Луджев е професор, доктор на историческите науки в Института за исторически изследвания при БАН. Автор е на редица изследвания по съвременна история на България, между които се открояват: „Дребната буржоазия в България 1944-1958" (1985), „Град на две епохи. История на обществените групи в българските градове в средата на XX век" (2005), „Революцията в България 1989-1991" в два тома (2008, 2012), „Преходно време. Личности, идеи, събития" в два тома (2019). Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски", Университета за национално и световно стопанство, Нов български университет.

Поради своята опозиционна политическа дейност Димитър Луджев е обект на оперативно-следствени действия и репресии от Държавна сигурност през 1976-1989 г. Активист на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството – най-влиятелната опозиционна гражданска организация преди 10 ноември 1989 г. Той е сред учредителите и член на ръководството на федерацията на клубовете за гласност и демокрация и неин представител в първия Национален координационен съвет на Съюза на демократичните сили. Ръководи контактната група на СДС на Националната кръгла маса. Избран е за народен представител от СДС в VII Велико народно събрание. Заместник-председател на Парламентарната група на СДС и първи политичес¬ки съветник на президента Желю Желев до декември 1990 г. Заместник-председател на Министерския съвет в коалиционното правителство на Димитър Попов (декември 1990 - ноември 1991). Народен представител от СДС в 36-ото НС (13 октомври 1991 - ноември 1994). Министър на отбраната в правителството на СДС (ноември 1991 - май 1992). Председател на Либерален съюз „Нов избор". Народен представител от Обединението за национално спасение в 38-ото НС (1997-2001).