И няма смърт...

Сезони

Душата ми е есен.

Очите ми са есенно небе -

готови всеки миг да се разплачат.

Ръцете ми са есенните клони -

безсилни да се противят на вятъра.

Устата ми е есенното слънце -

усмихната в сбогуване.

Душата ми е зима.

Очите ми са зимното небе -

без облаче, без светлинка.

Ръцете ми са зимни клони -

замръзнали, от длани непогалени.

Устата ми е зимно слънце -

усмихната в студеното.

Душата ми е пролет.

Очите ми са пролетно небе -

забравили на облаците свъсените сенки.

Ръцете ми са пролетните клони -

от млада сила разлюлени.

Устата ми е пролетното слънце -

усмихната за идващото лято.

Душата ми е лято.

Изпран от дъжд светът сияе,

хиляди усмивки съхнат върху дъгата.

Цвят животрептящ съм аз,

птица, върху крилете си понесла

силата на първа лятна буря.

Усмихвам се на Вселената и тя на мене.