Как България се промуши в Европейския съюз. Том 2:Геополитика и национални специфики в отношението към българското членство в ЕС

Как България се промуши в Европейския съюз. (Емпирична социологическа реконструкция на българската интеграция в ЕС). Том 2: Геополитика и национални специфики в отношението към българското членство в ЕС

Присъединяването на България към Европейския съюз е голямо неизвестно и за широката публика, и за академичната общност. В тритомника са напаснати „парченца от пъзела“ от този процес, създаващи исторически обемна, многоцветна, но вътрешно противоречива реалност. В съдържателно-фактологичен и архитектоничен план тя изразява историко-политическото своеобразие на предмет-проблем – българската интеграция в ЕС, каквато ни е поднесена в специфичната смислова система на съвкупния дискурс на интервюираните ключови участници в историческата битка за членство в ЕС.

Целта на изложението е да преведе читателя от отделните събитийни фрагменти към умопостижимия цялостен смисъл. Емпирично регистрираните хиляди (8638) факти гарантират достоверност на картината, а нейната системна окръгленост – значимостта на разпознатите елементи от този уникален и удивителен политически процес.

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА V. ГЕОПОЛИТИКАТА И ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ

5.1. Войните като стимул за Източното разширяване на ЕС

5.2. Русия

5.3. Трансформация на движещото противоречие в хода на присъединяването към ЕС

5.4. Преплитане на процесите на присъединяване към НАТО и ЕС

5.5. Общото политическо постижение – интеграция със Запада

ГЛАВА VІ. СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ И КАНДИДАТКИТЕ В ИНТЕГРАЦИОННОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

6.1. Рамкови съдържателни и методически допускания за предстоящия анализ

6.2. Обща характеристика на неравностойното участие в процеса

6.3. Диспропорционалности в структурата на интеграционните отношения

6.4. Характерни специфики на открояващите се национални участия

6.5. Национални профили на участието в евроинтеграционното пространство чрез дяловите приноси по всички показатели на взаимодействията

6.6. Специфика на участието на най-важните страни

6.7. Извънредните няколко случая на сериозна подкрепа за България

6.8. Маргинални страни в интеграцията в ЕС на България

6.9. Обобщение: твърде шарена картина на международните отношения

ГЛАВА VІІ. ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕС КАТО ДЕЙЦИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЮЗА

7.1. Комисията – най-добрият ни приятел, който не е приятел

7.2. Структури на субектност в ЕК

7.3. ЕК не може да е приятел

7.4. Комисията във времето

7.5. Заключение: как така ЕК едновременно хем е, хем не е

7.6. Други институции на ЕС

7.7. Обобщение: ЕК, видяна като извисяваща се над всичко останало

Можете да намерите и предишния, както и следващия том от тритомника:

Как България се промуши в Европейския съюз. Том 1: Що е то българска интеграция в ЕС

Как България се промуши в Европейския съюз. Том 3: Как България стана член на ЕС и какво от това

***

Проф. дсн, дпн Георги Д. Димитров е преподавател в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, на която е основател. Той е създател и на специалност „Социология“ в БУ „Неофит Рилски“. Бил е два пъти Fulbright старши изследовател (в Chicago University, 2002 и The George Washington University, 2010). Носител е на националната награда „Питагор“ за съществен принос към социалните и хуманитарните науки от утвърден български учен (2014). Последните 10 години проучва политиката за разширяване на ЕС.