Детелина от елинистични писма. Aesthetica in nuce

Йохан Георг Хаман (1730-1788) буди възхищение у мнозина от най-ярките философи на своето време, сред които са тъй различни мислители като Гьоте, Хердер, Менделсон, Якоби, Жан Паул, Шелинг и Шлегел. Гьоте грижливо колекционира неговите тънки книжки, цял живот питае дълбоко уважение към него и лично се включва в подготовката на събраните му съчинения. А когато открива творбите на Хаман, младият Киркегор го приветства като несравнимо величие, непостижим гений, наричайки го „ненадминатият хуморист на християнския свят" и го поставя редом със Сократ като „един от двата може би най-блестящи ума на всички времена".

***

„Този небивало мъдър и дълбок мислител, този провидец, ние не разпознахме и не зачетохме.”

- Фридрих Шлегел

„Със своята теологическа „Aesthetica in nuce" Хаман се откроява на фона на цялото движение на идеализма, мистериозно засенчвайки го, но едновременно с това мистериозно надхвърляйки пределите му...”

- Ханс Урс фон Балтазор

„Основното възражение на Хаман всъщност е отказът на тогавашната философия да признае по същество поетичната същност на сътворения свят. Хаман не спира дотам, а защитава и превъзходството на „красивия, творчески, подражателен дух на поезията" над философията.”

- Даниел Долстром

***

Съдържание

Детелина от елинистични писма

Първо писмо

Второ писмо

Трето писмо

Aesthetica in nuce

Магът от Севера