Български дневник. Том 2 (1881-1884)

„Този обемист дневник [...] представя внушителна картина на българското общество, картина пъстра, свежа, разнообразна, пълна с тънки наблюдения, с великолепен хумор или сарказъм, с впечатления от видяното на Балканите и с портрети на всички що-годе изпъкнали или любопитни личности, играли някаква роля в политическия, социалния и културния живот. Днес не бихме могли да възкресим достоверния образ на близкото си минало, ако не използваме този магазин от малки и големи изразителни факти, предали релефно нравите, понятията, физиономиите и душите на този свят, обречен на бърза еволюция и на изчезване, особено в някои от „байганювските“ си прояви.

Без да бъде белетрист и психолог по професия, Иречек, благодарение на вродения си усет и на опита си в западните страни (той е пътувал в Германия, Франция, Италия и е владеял разни езици), съумява да долови с остро око, с рядка проницателност, всичко своеобразно и характерно наоколо си, да ни го разкаже или внуши с малко думи, да ни зарази със смеха си, да ни трогне с разочарованието си или правдивото си възмущение. Дневникът се чете и сега като занимателна поетическа или историческа хроника; той ни забавлява и поучава с много неща, било чисто временни, изчезнали вече, но исторически важни или символични по смисъл, било по-трайни като съществен белег на българските добродетели и недостатъци.“

– Проф. Михаил Арнаудов, „Църковен вестник“, 1954 г.

***

Константин Йозеф Иречек (1854–1918) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 – 1882 г. е български министър на народното просвещение.

Роден е през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Български дневник. Том 2 (27 октомври 1881 - 26 октомври 1886)

1881

1882

1883

- Есенен излет до Прага

- Прага

- Връщане

1884

- 54-дневно пътуване

- Последното ми престояване в София

- За Прага

***

Можете да намерите също и „Български дневник, Том 1: 1879-1881“