Змей Горянин. Летопис. Живот и творчество (1905 - 1958 - 2017)

„Едно име легенда, привличащо вниманието като магнит, но едновременно е това и енигма. Предполага се, че за него нещо сe знае, но едва ли достатъчно добре се познава като явление в литературния живот. Съдбата на Светлозар Димитров е пълна е превратности – беден син на счетоводител – тесен социалист и „необуздан бохем", разпиляно детство в Русе, Свищов, Пловдив и отново в Русе. Отрано се издържа сам. Завършва последния клас на Русенската мъжка гимназия, оставайки без възможност да продължи образованието си. Налага се да работи като счетоводител или чиновник през деня, а през нощта да пише, следвайки мечтата си за успех в писатслското поприще. И го постига бляскаво. След преломната за съдбата му 1945 г. той се оказва на другия полюс – политически затворник, впоследствие живее в пълна изолация, борейки се с нищетата. В качеството на забранен писател не може да намери постоянна работа, негови книги не се печатат. Въпреки това оцелява известно време. Моралния тормоз не успява да го пречупи – живее с гордо вдигната глава, в непрекъсната борба за оцеляване, не престава да пише епиграми, стихове и „книги за чекмеджето".

Да, съдбата не е била милостива към Светлозар Акендиев Димитров, по-известен с литературния си псевдоним Змей Горянин. Животът му е като антична трагедия - пълен с изпитания, превратности и значими събития – голяма и драматична любов, изневери, приятелства и предателства, радости и много болка; обич към децата, най-верните му читатели, обагрена с дълбоко стаената в сърцето мъка от липсата на свои деца, компенсирана със силна любов към животните. Болката, непрекъснатият спътник на писателя, е комплексна физическа, писателят често боледува поради крехко здраве, а кризите от стомашната язва следват една след друга, затова шишенцето с хлебна сода е винаги с него. А емоционалната – от ранната смърт на майката, към която е силно привързан, не го напуска никога. Но има болка и от измени на любими хора и душевно страдание от проявите на злоба и завист на посредствени литератори, развихрили се след комунистическия преврат и окупацията на България. И неизменно потърпевшият е той, душата на всяка компания, винаги заобиколен от приятели, на които безотказно се е себераздавал, макар рядко да е получавал от тях необходимата му помощ и разбиране в критични моменти.

През последните две десетилетия Змей Горянин заслу¬жено си възвръща популярността, на която се е радвал някога като един от най-известните писатели през първата по¬ловина на XX в. Заговори се за таланта му на сладкодумен разказвач на историческа проза, за пропитата с тиха тъга и силна вяра християнска лирика, за свежата и неостаряваща злободневност на епиграмите, за ведрото настроение и топ¬лия хумор в детските стихове, за чудесните притчи, пръснати в почти всички детски издания през 30-тe и 40-те години на XX в., за проникновените есета, неизгубили своята актуалност и днес. Незагасващият интерес към творчеството на Светлозар Димитров се активира от всяко докосване до негова творба, дори архаичната форма на стария правопис донякъде допринася читателите от различни поколения да остават запленени от бликащите от всяко негово произведение хуманизъм, любов и преклонение към родния край и към България."

Из „Змей Горянин. Летопис. Живот и творчество (1905 - 1958 - 2017)”

***

Доц. д-р инж. Атанас Колев (р. 1943) е завършил машинно инженерство в Техническия университет. Работил е като главен механик във „Винпром - Русе”, след това е преподавал в Русенския университет, където е водил курсове по машинни елементи, машинознание, история на техниката, проектиране на технически обекти и др. Има специализации във Франция, Германия и Русия и е автор на редица научни публикации и книги, не само на техническа тематика, но и такива, свързани с град Русе.

Член е на Съюза на учените в България, Дружество по история на науката и техниката, Клуб на генеалозите и краеведите „Русчуклии”. Председател е на сдружение „Русе XXI век” и на Русенско общество за културно и историческо наследство „Змей Горянин”.