Легенди и истини в българската история

Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината.

Думата иде от латинското legere – „чета“ с вътрешен смисъл „онова, което е достойно да бъде прочетено“.

Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития.

Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата „Илиада“, която е в пространството на легендите. Разкопава Хисарлъка на малоазийския бряг и Микена на Пелопонес. Съкровището на Приам и маската на Агамемнон излизат на светло. Двете находки не са от епохата на Троянската война, но влизат в златния фонд на световната археология.

Как е у нас?

Отговор дава монографията „Легенди и истини в българската история

***

Росен Тахов е литературен историк, публицист и преводач. Роден през 1959 г. в София, завършва българска филология и история в Софийския университет. Работи в Литературния институт при БАН и във вестниците „Народна младеж", „Пулс", „Поглед", „24 часа", „Труд". Автор е на монографиите „Големите български сензации", „Големите парламентарни циркове", „Книга на гениите, „Убийството на Ботев", „Скандалните книги в българската литература".