Дълг е да пазим паметта на нашите герои и да се противопоставям на неверни твърдения на някои национал-нихилисти. Същите се изказаха иронично за това, че в тази епична война българските капитани били победили само един сръбски генерал – МилойкоЛешанин. Защото сърбите били нямали други генерали. В историческия албум е доказано с фотографии и текстове, че това не е така иче противникът трябва да се уважава – наред с нашите герои, са представени образи и бойни биографии на сръбски военни дейци, на още техни генерали с голям боен опит от битките за независимост на Сърбия срещу турците… По време на войната от 1885 г. нашите неприятели, сърбите, имат вече Военна академия (Артиљеријска школа – 1830, която прераства във Војнаакадемија – 1880), имат подготвени старши офицери, много от които тръгват на война като питомци на австро-унгарски и германски военни учебни заведения. Тези личности са представени по достойнство в книгата наред с българите-победители.

Военно-историческият текст е от книгата „Кратка история на Сръбско-българската война през 1885 г.”, издание на Министерството на войната, Щаба на войската и конкретно на Военно-историческата комисия, отпечатана през 1943 година. По тази малка книжка са подредени портретни снимки на цитирани военни дейци, карти и репродукции, илюстрирани са описаните битки по хронологията на текста. Публикувани са още графики и гравюри, за да бъде илюстрирана Сръбско-българската война, преврата на руските агенти и абдикацията на Княза.

Някои от героите, борили се в Сръбско-българската война юнашки, са почти същите тези, които бяха представени в историческия албум „Епопея за незабравимите български опълченци”. На страниците ще срещнете образа на отец Петър Драганов, който преди 8 години край Плоещ е осветил Самарското знаме. Имената на юначните българи ще откриете в специалния указ, който Българският Княз Александър I издава на 17 април 1880 г., за да обяви своята благодарност и „дълбока признателност” към участниците в Българското опълчение, които „с примерна храброст и несравнимо самопожертвование се бият за честта на Отечеството”. На тази дата през 1880 г. Княз Александър извършва първото им отличаване и награждаване с българския военен знак за почит. За своите подвизи по време на Руско-турската война (1877–1878) с различни степени на офицерския и на войнишкия орден „За храброст” са наградени 33 души – българи и руси – офицери, унтерофицери и войници от Българското опълчение. Между тях са поручик Стефан Кисов, подпоручиците Олимпий Панов, Никола Генев и Атанас Узунов, а също и юнкерите Андрей Парлапанов и Константин Кисов, които по-късно стават, за пореден път, герои и в Сръбско-българската война. Със специален княжески патент с третата степен на ордена „За храброст” е удостоен и щабскапитан Данаил Николаев, който тогава вече служи в милицията на Източна Румелия.

Под големите портретни снимкие отбелязана и възрастта на нашите бойни командири, доказателство за младост и неопитност, но и за голямо родолюбие, за победен младежки плам.

***

Подобни книги:

Съзвучия със славата на Сливница

Спомени и бележки от Сръбско-българската война 1885 год.

Политическа и дипломатическа история на България • Том VІІІ- Съединението на Северна и Южна България

Три погледа към Съединението от 1885 г.

Княз Александър Батенберг - истината за царуването му

Чардафон Великий. Биографическа скица в профил

ДЪЛГ И ЧЕСТ - Княз Александър I Батенберг

Политическа и дипломатическа история на България • Том VІ - Организацията на Българското княжество и Източна Румелия