За радикализацията

Книгата, която държите в ръцете си, е истинска модерна енциклопедия на радикализацията. Тя събира в едно определенията и подходите към изучаването на този опасен феномен и към неговия възможен краен резултат – екстремизма и тероризма. Концептуализира по оригинален начин спорните въпроси. Представя обяснителните теории, условията, механизмите и моделите на индивидуалния и групов избор в полза на насилието. Анализира виртуалните и някои от реалните контексти като капсулирани местни общности, затвори, лагери, в които протича радикализацията. Посочва рисковете за сигурността от неефективното справяне с нея. Те отиват далеч отвъд конкретните загуби и поставят под съмнение битието на демокрацията, легитимността на държавата, валидността на обществения договор и правото на живот на нейните граждани. Съществуващите в международния академичен дебат позиции са тествани на основата на емпирични изследвания, осъществени от автора в три централноазиатски страни и в България. Зад критично представената теория и сухите цифри звучат гласовете на живите хора и общностите. От позициите на своите култури и ценности те ни представят една визия за света, в който биха искали да живеят. Какъвто и да е този свят, той не може да бъде постигнат с насилие.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

НЯКОЛКО ДУМИ ОТ АВТОРА

A COUPLE OF WORDS FROM THE AUTHOR

I ГЛАВА. РАДИКАЛИЗАЦИЯТА

1.1. Дефиниране на понятията: академични определения

1.2. Институционални определения

1.3. Подходи към дефиниране на съдържанието на понятието „радикализация“

1.4. Сродни понятия

1.5. Минава ли пътят към тероризма задължително през радикализацията

II ГЛАВА. ЕКСТРЕМИЗМЪТ

2.1. Общ поглед върху употребата на термина

2.2. Характеристики на радикалните групи

2.3. Десен екстремизъм

2.4. Ляв екстремизъм

2.5. Религиозно-политически екстремизъм

2.6. Екстремизъм, мотивиран от еднократно събитие

III ГЛАВА. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ

3.1. Бедност и радикализация

3.2. Интеграция и радикализация

3.3. Теория за социалното научаване

3.4. Теория за относителното лишаване

3.5. Подход на социалните движения: активизъм и тероризъм

3.6. Теория за институционалната аномия

IV ГЛАВА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ

4.1. Място и роля на психологическите теории в разбирането на радикализацията

4.2. Теория за социалната идентичност

4.3. Теория за управлението на страха

4.4. Теория за нарцистичното разстройство

4.5. Теория за абсолютисткото/апокалиптичното мислене

4.6. Личност, лидер, група, промиване на мозъци

V ГЛАВА. ТЕОРИИ ЗА РАЦИОНАЛНИЯ ИЗБОР

5.1. Теория на клуба – Ели Берман

5.2. Ислямистката радикализация в Европа – процес на промяна на заетостта?

VI ГЛАВА. РАДИКАЛИЗАЦИЯ В МАЛКИ ГРУПИ, КЛИКИ И МРЕЖИ

6.1. Радикализация в малки групи

6.2. Клики

6.3. Мрежи

6.4. Приложение на анализа на социалните мрежи към изследването на политическото насилие

6.5. Приложение на АСМ в изследванията на тероризма

6.6. Хавала – пример за мрежа, използвана за финансиране на тероризма, и борбата срещу нея /

6.7. Йерархии vs мрежи: импликации за борбата срещу тероризма

6.7.1. Йерархии и мрежи

6.7.2. Приложение към изследването на тероризма

VII ГЛАВА. МЕХАНИЗМИ НА РАДИКАЛИЗАЦИЯ

7.1. Механизми на индивидуална радикализация

7.2. Механизми на групова радикализация

7.3. Масова радикализация

VIII ГЛАВА. МОДЕЛИ НА РАДИКАЛИЗАЦИЯ

8.1. Моделът на социалното развитие

8.2. Моделът на стълбището

8.3. Моделът на Полицейското управление на Ню Йорк

8.4. Моделът 3N

8.5. Радикализацията като деплурализация

8.6. Модел на дясна радикализация

8.7. Радикализация чрез рекрутиране: процесът през погледа на „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“

IX ГЛАВА. РАДИКАЛИЗАЦИЯТА ПО ИНТЕРНЕТ

9.1. Няколко технически детайла

9.2. Понятията

9.3. Равнища на анализ

9.3.1. Анализ на стратегическо равнище: кое прави интернет подходящо средство за радикализация

9.3.2. Анализ на тактическо равнище: техники на радикализация по интернет

9.4. Глобален джихад и интернет – има ли връзка?

X ГЛАВА. РАДИКАЛИЗАЦИЯ В ЗАТВОРИТЕ

10.1. Затворите променят хората, затворниците променят историята

10.2. Ако затворите са училище за престъпност, защо да не са и академия за тероризъм?

10.3. Модели на затворнически режими

10.4. Радикализацията в затворите и опитът на различни страни

10.4.1. Радикализация в затворите в САЩ

10.4.2. Радикализация в затворите в някои европейски страни

XI ГЛАВА. РАДИКАЛИЗАЦИЯ В ЛАГЕРИТЕ

11.1. Опитът на администрацията на Буш за пренаписване на международния правов режим

11.2. „Гуантанамо“: онтология на безправието

11.3. „Абу Гариб“: феноменологията на беззаконието

11.4. „Ал Хол“: лагерният ад и лагерният халифат

11.4.1. Лагерният ад

11.4.2. Лагерният халифат

XII ГЛАВА. РАДИКАЛИЗАЦИЯ И РЕПАТРИАЦИЯ

12.1. ЕС и Англия

12.1.1. Австрия

12.1.2. Белгия

12.1.3. Франция

12.1.4. Германия

12.1.5. Испания

12.1.6. Англия

12.2. Северните страни

12.2.1. Дания

12.2.2. Финландия

12.2.3. Нидерландия

12.2.4. Норвегия

12.2.5. Швеция

12.3. Австралия и Канада

12.3.1. Австралия

12.3.2. Канада

XIII ГЛАВА. ЖЕНИ И ДЖИХАДИСТКА РАДИКАЛИЗАЦИЯ В ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ

13.1. Казахстан

13.2. Таджикистан

13.3. Узбекистан

13.4. Киргизстан

XIV ГЛАВА. ФИНАНСИРАНЕ И РАДИКАЛИЗАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

14.1. Предистория

14.2. Какви дейности се финансират

14.3. Прояви на радикализация, базирани на описаното финансиране

14.4. Действия за подпомагане на глобалния джихад

14.5. Кой радикализира

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА