Спомен за коронавирус. Послепис към една пандемия

Николай Иванов Петров е роден на 21.12,1953 г. в Ямбол. Завършил е висше образование през 1977 г. в Националния военен университет „Васил Левски", авиационен факултет (ВНВВУ „Г. Бенковски"), и второ висше образование в УНСС – София през 2004 г. Работил е в българската авиация в продължение на 24 години, като защитава последователно два дисертационни труда за доктор и доктор на техническите науки. През 2015 г. защитава трета дисертация за доктор на икономическите науки. На академичната длъжност доцент е избран в Университета „Проф. д-р Асен Златаров" – Бургас през 2004 г. За професор е избиран два пъти: през 2007 г. в Тракийския университет – Стара Загора и през 2009 г. в Техническия университет в София. Работил е като преподавател в Австрия, Казахстан, Турция, Украйна, Полша и др.

Има повече от 450 научни публикации, разработки, внедрявания и патенти; 90 книги, от които 25 монографии и студии. Член е на Съюза на българските независими писатели и е автор на 5 художествени творби.