Пианистката

„Музиката е въздухът, който дишам.“ - Клара Шуман

Лайпциг, 1835-а. Шестнайсетгодишната Клара Вик се е завърнала от петмесечно турне в Европа. Обявена още от малка за дете чудо, младата пианистка е свирила пред препълнени салони, съпровождана от баща си, музикалния педагог Фридрих Вик. За публиката Клара и Фридрих изглеждат като двойка, движена от пълна хармония. Но съвсем не е такава действителността – баща и дъщеря са в раздиращ конфликт. Причината – Клара е влюбена, а баща ѝ не е съгласен тя да се обвързва толкова рано. Още повече за този – вярно, изключително надарен, – ала напълно непригоден за живота Роберт Шуман.

А Клара е наследила от баща си не само музикалния талант, но и упоритостта, и е решена да се бори до победа.

Животът на една от най-великите изпълнителки в историята на музиката.