Третата пустиня

В тази книга са включени разкази за хора, които следват вътрешните си усещания, не се задоволяват с “готовите“ отговори и избират да се изправят пред страховете си и да напуснат зоната на комфорт, за да открият какво стои зад случващото се, независимо от цената, която трябва да платят за това. Следвайки вътрешните си усещания героите достигат до прозрения за същността на живота и смъртта, истината и заблудите, очевидното и невидимото, съзнанието, пустотата, свободата… Парашутистът знае какво ще изпита още преди първия си скок и се изправя очи в очи със страха си, за да му каже, че ще оцелее, а само страхът може да умре. Момчето, което си говори с боговете от Олимп научава, че те не се занимават с почти нищо от това, което хората си мислят за тях и че живите винаги остават на брега на живите. Случайно превърналият се в ”лечител“ не се интересува от резултата, а се стреми да разгадае бариерите в съзнанието. Получилият принудителна почивка не знае, че може да предсказва събития, но когато разбира за тази своя способност, не й придава значение. Болният отива на другия край на света да търси в огромната Индия един човек, за когото не знае нищо и достига до дълбоко разбиране на значението на постъпките си. Каратистът печели първото състезание, на което се е явил, но иска да подари златния си медал, след което вглеждайки се внимателно в хората, започва да разчита мислите им, но не счита нищо от това за постижение и не спира дотам. Говорещият с Посредника на Съдбата открива действителната цена на събитията и личните качества. Жадуващият да отиде в пустинята достига до дълбоки прозрения, преминавайки през пустотата. Всички те не спират да търсят, макар че не знаят какво точно искат да открият, но за тях това не е мотив да се откажат. Всеки от тях изминава дълъг и труден път, за да достигне до отговори, които не може да се изразят с думи и затова са безценни.

Изказът е ясен и стегнат, няма повторения, клишета и излишни отклонения. Описанията са кратки и се възприемат като естествен фон на събитията и преживяванията на героите. Сюжетите се развиват плавно и приковават вниманието. Макар да са доста дълги, разказите се четат „на един дъх“.