Живот

Вървя... Това не е моят дом. Пътувам нататък - към дома на моето сърце.

Аз мечтая... Да намеря мястото, където не просто ще съм жив, а ще живея.

Гледам натам, където земята среща небето... Не зная точно кога, но съм уверен: ще срещна своето небе.

Моят дом е вечността. Пътувам нататък. Зная накъде. Ще разбера как...

Хоризонт... И едно небе над мен. Синьо, красиво, прекрасно. Но има и друго, по-хубаво небе. В неговата шир витае свобода.

Гледам хоризонта. А зад хоризонта - вечността. И тукашният живот се слива с бъдещия; бъдещият живот започва тук и сега. За да продължи вечно.

Да, искам да живея!...

- Из книгата

***

Росен Миланов – доктор по теология, магистър по класическа филология и магистър по журналистика, е доцент по класически езици (латински и ста¬рогръцки) във Филологически факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и хоноруван преподавател по латински език в Меди¬цински факултет и Факултет по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.