Една въздишка на вселената. Стихотворения

„Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно със всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно „споразумение“ се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка – с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и… с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия – очовечава и в този смисъл е наистина спасителна. На добър час!”

Камелия Кондова, редактор

***

Милка Яначкова е родена през 1957 година в София, в семейството на научни работници. Завършва средното си образование в XII ЕСПУ - София и висше образование във ВХТИ - София (УХТМ), специалност „Фин органичен синтез" със степен Магистър. Работи като научен сътрудник в НИХФИ до 1992 г. В същата година семейството ѝ се мести в Масачузетс, САЩ, където живее и досега със съпруга си и четирите им пораснали вече деца и внуци. Работи в областта на биомедицинските науки с фокус върху разработването на нови лекарствени средства. Има редица научноизследователски постижения, отразени в патенти и публикации. През свободното си време обича да чете, да рисува, да пътува и да пише поезия. Обича децата, цветята, животните и повечето хора.

„Една въздишка на вселената” е втората ѝ стихосбирка след „Светоусещане”.