Пътят от науката към технологиите

„За написването на тази книга съм ползвал бележките, които съм си водил по време на дългите пътувания и престои в хотели в различни страни, когато вечер човек се отдава на размишления. Не всичко съм описал и едва ли написаното е достатъчно, за да даде реална представа за постиженията на българската наука и икономика, но някои събития ще са интересни за хората, работили в областта на компютърните науки и технологии.“

– акад. Кирил Боянов

***

Акaдемик Кирил Боянов е роден през 1935 г. в София. През 1958 г. завъришва ВМЕИ, специалност радиотехника. През 1966 г. става „доктор“, а през 1975 г. защитава дисертация и получава степента „доктор на техническите науки“ в Санктпетербургския електротехнически университет. През 1971 г. е избран за доцент, а през 1973 г. – за ст. н. с. в БАН. От 1982 г. е ст. н. с. I ст. През 1989 г. става чл.-кор. на БАН, а през 2003 г. – академик. От 1995 г. е член на Международната академия по информатизацията. Води упражнения и теоретична и измервателна електроника към ВМЕИ, чете лекции по електроника, измервания в радиотехниката, електронни изчислителни машини, компютърни архитектури и компютърни мрежи в СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС, и НБУ. Редовен професор е в Хелзинския технологичен университет по компютърни мрежи (1999 – 2000). От 1971 до 1989 г. е ръководител катедрата в Националния учебен център по информатика. Под негово ръководство са защитили 32-ма докторанти. Автор и съавтор е на 220 научни публикации, 38 книги и учебници, 23 авторски свидетелства и 30 научно-популярни статии. Участва като изпълнител и ръководител в 45 разработки с икономически ефект за над 100 млн. лв. и в над 50 международни и национални проекта.

Заемал е редица отговорни длъжности: 1986 – 1992 г. – директор на Иснтитута по микропроцесорна техника, 1993 – 1996 г. – директор на КЦИИТ БАН и 2004 – 2010 г. – директор на ИПОИ БАН. Бил е член на редица научни и специализирани съвети при ВАК, заместник-председател на ВАК и член на Президиума. Участва в междунардони и наши редколегии. Главен редактор е на сп. Information Technology and Control (2014). Председател е на Браншовата камара по електронна промишленост и информатика (1991 – 1995), на УНИКОМ-Б (1992 – 1999) и на БИОМ (2009). През периода 1987 – 1991 г. е главен конструктор на България по персонални компютри. От 1961 г. е член на Съюза на учените в България (гл. секретар – 1990), от 1997 г. е представител на България в IFIP (член на УС 1998 – 2001), а също така в ICCC, EARN, TERENA и други международни организации.

Носител е на международни наши отличия – IFIP – Silver Core, IFIP – Outstanding Service, орден „Св. св. Кирил и Методий“ I ср., Академична награда за технически науки – БАН, Почетен знак „Проф. Марин Дринов“ с лента, орден „Св. св. Кирил и Методий“ с лента, Почетен знак „Св. Георги“ I ст. и др.