Илинден 1903 г.

„Политическата програма на Илинденското въстание е пример за реалистичност. Другите въстания и освободителни движения на Балканите са имали чисто национален белег. Македонското въстание има – от политическо гледище – друг лозунг за братство между разните народности, независимо че в Македония мнозинството е българско. И всъщност две са жертвите, които македонските българи дават в борбата: от една страна материалните жертви, от друга – техният доброволен отказ от обединение с България. Верни към заветите на Илинден – това значи да бъдем верни на първо място към неговите идеи и цели; значи и честно отнасяне към паметта на героите и мъчениците му.

Днешните поробители на Македония са се показвали врагове на нашето движение и на македонската свобода, а и като съюзници на някогашните ни потисници – още по времето на Илинден. Спрямо днешното положение, в което те поставиха Македония, изглеждало би като успех онова положение, срещу което на Илинден се опълчи народът – особено от гледище социално и национално. Ако тогава селянинът се дигна срещу управлението – всеки може да си представи какво е днешното му недоволство.

Но ето, и в Скопие днес си позволяват да говорят за Илинден, да го „чествуват"... Същите хора отдавна си служат фалшиво с името на ВМРО, знаейки, че тия имена са внедрени в душата на народа. Чрез „чествуване" се цели да се изкриви съдържанието на Илинден, да се оскверни заветът му. Казва се по някоя похвала за мъртвите герои, колкото да се изопачи мисълта и делото им. И се избиват живите техни последователи, които са останали верни и на изминалите наши петдесет поколения.”

1953 г., Иван Михайлов

***

Библиотека „Сите българи заедно” № 77, под общата редакция на Никола Гюров

Съставител: Цочо Билярски

Съдържа приложение: Документи за руската политика към България, българите, Илинденско-Преображенското въстание и към борбите на македонските българи за свобода