Котаракът на Рей Бредбъри

„„Инфантилната" проза на Кольо Николов стана течение в българската литература през 70-те и постигна своето амплоа в 80-те години на миналия век чрез книгите на такива автори като Янко Станоев, Станислав Стратиев, Димо Димовски, Росен Босев и още неколцина от това поколение. Тя носеше предчувствия за нещо ново и неканонично. Бдителни критици я свързваха със Селинджър или Керуак.

Започнал така блестящо и станал емблема на поколението си, Кольо Николов предизвика съдбата с бягството си в Америка и това завинаги преобърна живота му.

Установява се в Лос Анджелис, по-точно в Холивуд, усвоява пет-шест нови професии - продавач в магазин, работник на бензиностанция, пощальон и други подобни - и така проживява в грижа за семейството си последния четвърт век.

Не се окайва от живота си, не се срамува от професиите, с които се изхранва. Но най-голямата изненада е, че в този съвсем не лек живот, той не забравя призванието си и активно пише. Пише разкази, които не показва никому.

Тези негови разкази сега държите в ръцете си - книгата на живота му, неговото съкровено послание. Весело-тъжно и непретенциозно-мъдро послание не просто на един емигрант, а на един писател, който експериментира не просто над белия лист, а със самия себе си, със собствения си живот.

Мисля, че тази книга ще ни върне един забележителен автор. Защото Кольо Николов се връща с книга, каквато нямаме. В момент, когато самолетите все още са пълни.”

- Симеон Янев