Пътят към кея на Уиган

„Пътят към кея на Уиган” е ключово звено в израстването на Оруел, защото попълва представите ни за жизнения път, за убежденията и за подхода на Оруел към собствената му работа, с което хвърля светлина и върху останалите негови литературни и изследователски творби.

Книгата показва категорично неповторимата способност на Оруел да предвижда опасността от настъплението на тоталитарните режими, както и това, че демокрациите не са застраховани от фашизиране на прослойки от буржоазията и работниците.

„Пътят към кея на Уиган” е книгата, която свързва миналото и бъдещето на автора - позиция, добита от изстрадан опит, но и основа, върху която гради епохалното си творчество.

Хосе Ортега-и-Гасет твърди, че давността на едно философско есе трае около петнайсет години (колкото активната кариера на Оруел), защото през тях авторът променя вижданията си, добива опит и разширява познанията си дотам, че става неузнаваем за самия себе си.

За настоящата книга това важи с пълна сила, но и същевременно сякаш не се отнася до нея.

„...прозорец към душата на Джордж Оруел, среща с демона, който го кара да пише...”

- Гордън Бayкър

„...връзка между човека, обучен да служи на империята, и пролетариата, който - въпреки усилията му - го отблъсква...”

- Аейвид Шарок