Разкази с часовников механизъм

Петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи… В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незарасналите вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис.

Фарук Шехич поднася ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от тиктакане на часовник, който отмерва миналото и настоящето, живота и смъртта, астрономическото и човешкото време. Свидетелство за историчност и памет, защото „Това беше моята несъзнателна мисия: да оцелея, да разказвам, да пиша“.

***

Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач, СФР Югославия. До избухването на войната през 1992 г. учи ветеринарна медицина в Загреб. След това, едва 22-годишен, се присъединява към армията на Босна и Херцеговина, в която ръководи отряд от 130 души. След войната учи литература и продължава да създава собствени литературни произведения.

Втората му книга Hit depot (2003) е абсолютен литературен бестселър в Босна, въпреки че е поетична. В нея той щрихира няколко основни теми от по-късните си творби като следвоенния живот на ръба на обществото. Стиховете му засягат местното (и глобално) усещане за капиталистическия начин на живот, смесен с отчаяното следвоенно битуване в руини, за разрушеното гражданско общество в Сараево и Босна. Литературните критици приветстват Шехич като гласа на премазаното поколение писатели, родени през 70-те години в Югославия.

Сборникът му с разкази „Под натиск“ (Pod pritiskom 2004) е отличен с наградата Zoro Verlag. Дебютният му роман „Тиха тече Уна“ (Knjiga o Uni, 2011) печели наградата „Меша Селимович“ за най-добър роман, издаден в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Хърватия през 2011 г., и наградата на ЕС за литература през 2013 г. Последната му поетична книга е сборник, озаглавен „Моите реки“ (Moje rijeke, 2014), за който получава наградата „Ристо Раткович“ за най-добра поетична книга в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Хърватия през 2014 г. и годишна награда от Асоциацията на писателите на Босна и Херцеговина. За своята книга с избрани стихове на италиански и босненски език Ritorno alla natura („Завръщане към природата“) той получава международната награда XXXI Premio Letterario Camaiore - Francesco Belluomini 2019.

Сборникът „Разкази с часовников механизъм“ е публикуван през 2018 г. Българското издание е в превод на Соня Андонова. Последната публикувана книга на Фарук Шехич е краткият роман „Грета“ (2021). Книгите му са преведени на украински, немски, албански, френски, турски, английски, български, испански, холандски, македонски, полски, словенски, италиански, арабски, румънски и унгарски език.

Шехич живее в Сараево и работи като колумнист и журналист към уважаваното политическо списание BH Dani.