Русия, 1917 г. Докато бушува Първата световна война, политически сътресения бавно парализират империята. Царят абдикира. Наследниците му са неефективни и некомпетентни. Страната е обхваната от насилие. Една по една институциите се сриват под тежестта на хаоса и терора. Болшевиките, малка група радикални комунисти, започват революция, която разтърсва страната. Русия е потопена в кръвопролитна гражданска война, в която загиват над 10 милиона руснаци, а милиони други емигрират.

В края на войната начело на “Белите” сили застава барон Пьотър Врангел. Врангел е кавалерийски офицер, който се е сражавал отлично в Руско-японската война и Първата световна война. В ранните етапи на революцията той се оказва в центъра на различни интриги. След като едва избягва смъртта от ръцете на болшевишки отряд за екзекуции, Врангел се присъединява към доброволческата армия на генерал Деникин. Въпреки че постига блестящи победи, предвождайки своята кавалерия срещу многократно превъзхождащия я комунистически враг, той не успява да убеди Деникин да се откаже от зле планираното настъпление към Москва. След като то се проваля, Доброволческата армия се разпада.

Всепризнат заради своите тактически умения и неопетнен морал, Врангел поема командването на последните остатъци от антикомунистическите сили. Под негово ръководство Бялата армия предприема съкрушителна контраатака, с която отвоюва Крим и прилежащите територии от червените. Там той и хората под негова власт се отбраняват героично. Но след като Русия е изоставена от бившите си съюзници и той вече няма ресурси да задържи позицията, Врангел лично ръководи евакуацията на армията и на хиляди цивилни бежанци от полуострова.

През 1928 г., малко преди смъртта си, барон Врангел успява да публикува в изгнание своите спомени, които обхващат периода от последния етап от руското участие в ПСВ, навечерието на Февруарската революция, последвана от болшевишкия Октомврийски преврат, до 1920 г., когато завършва Гражданската война.