Текстът като социално действие

Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие?

Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е пасивен процес, а е активно взаимодействие между две съзнания, без което литературният текст не може да получи смисъл. Това също вече е известна истина. Не е съвсем ясно обаче как точно протича споменатото взаимодействие между човешките съзнания. Затова литературната наука от последните десетилетия усилено работи, за да създаде методологията на този нов подход, а и да предложи нови интерпретационни процедури, след прилагането на които познати до болка творби разкриват неподозиран до този момент смисъл.

Текстовете, събрани в тази книга, се опитват да отговорят на някои от по¬ставените от новото развитие на литературознанието въпроси. Но също така и да предложат нови интерпретации на знакови творби от българската литература, които да преодолеят установените критически клишета и да преосмислят художествените им послания.

***

Александър Панов е роден през 1953 година в Перник. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и аспирантура в Института за литература при БАН. Доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН. Научните му интереси са свързани с теорията на литературата, историческата поетика, литературната антропология, жанровата теория, поетиката на българската литература и проблемите на литературното образование в училище. Автор е на книгите:

Теория на литературата (1997 и 2000); Културни проблеми на българското литературно развитие (1998); Изкуството да пишем - в съавторство с В. Стефанов (2004); Художествена система на Ботевата поезия (2012); „Песни и стихотворения" от Христо Ботев - структура, основни сюжети и символични образи (2012); Литературният образ извън пространството на книгата (2013); както и на множество учебници и учебни помагала по литература и по български език за средните училища.