Фотографското изкуство в България 1945-1995 – II част

Книгата разглежда фотографията не от тясно професионално гле¬дище, а като дял от националната образна култура. Това бе повод за пре¬осмисляне на миналото, на основните процеси и движещи сили, на идеа¬лите и стремежите, на насоките за духовно развитие на българския на¬род, на разкриване и чрез фотообразите на приемствеността между минало, настояще и бъдеще. Защото фотографията най-добре запазва миналото за настоящето и настоящето за бъдещето: „Който контролира миналото, контролира настоящето, а който контролира настоящето, трасира пътя на бъдещето", твърди Джордж Оруел.

В съкровищницата на нашето културно наследство включихме и фотографията като национално богатство с изключителна документална и художествена стойност Дори когато една снимка не е произведение на изкуството, тя си извоюва дълголетие и с течение на времето нейната ис¬торическа стойност расте. „Колкото повече минава времето, пише Константин Симонов - толкова по-ценни стават историческите фотосвидетелства, толкова с по-голямо вълнение разглеждаме старите фотографии, в които се чувства историческият въздух, атмосферата и обстановката на отминалата епоха. И добавя: „Човек, който гледа на живота с окото на фо¬тоапарата, всякога в крайна сметка гледа чрез него в историята."

Днес обаче историята носи резки несъответствия, които затрудняват усещането ни за перспектива и историческите ни възприятия Ние живеем в свят на динамични промени, твърде различен от света в миналото, и докато нашата мисъл се приспособи към новите реалности светът ще стане още по-различен и драстичен, тъй като променливата траектория на развитието го прави трудноразбираем.