Изненадваща поезия

„Всъщност аз не пиша, а ВИ пиша. Бутилки в морето, които стигат накрая дo вас. Надявам се да приемете посланията, дори ако не ги разпознаете на пръв поглед, при първо четене;

последните открития нямат друга опора освен мечтите. Строго погледнато, те нямат друга причина за сществуване, освен самия факт на писане, на това да създадат ВРЕМЕТО.

И тук е водоразделът между моето минало и нашето бъдеще, което никакъв механизъм няма да може да ни предложи: едно стихотворение е отсъда, а не познание.

От знание до общение, без разстояние. Да пием с вас за здравето на Безсмъртните, които сме ние; посвещаващото писане от типа мидраш показва, че Бог е изпратил все още живите безимени видове при ангелите, които се оказват неспособни да ги назоват. И после възложил това на Адам, който се справя, както прави всеки поет с осенилата го надежда.

Езикът, създаден от поезията, е производствена тайна, която ни квалифицира като майстори в занаята и творци в света, в който ви приветствам.

Една книга, която да ни ОБЕДИНЯВА; ето какво ви предлагам. БРАТСКИ.

Поетът Апензелер кръжи около поезията като подстъп и близост, тези брат и сестра на съдбата.”