Сборник, посветен на 80-годишнината на проф. д-р Кирил Топалов.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Предуведомление къмто любомъдрите прочитатели

Боян Биолчев – Юбилейни слова за проф. Кирил Топалов

Елка Трайкова – За книгите и юбилеите

Николай Чернокожев – За възрожденеца професор Кирил Топалов

СВЕТЪТ КИРИЛ ТОПАЛОВ

Людмила Миндова – Майчинство и безмайчинство в романите на Кирил Топалов Петер Ваверцинек

Яница Радева – Кирил Топалов и дебютът „Бягай... обичам те": от рецепцията към редакциите

Татяна Ичевска – (Не)видимите места и хора в романа „Бъди благословена" на Кирил Топалов

Огнян Ковачев – Три повести от Кирил Топалов: житейски, филмови и други адаптации

Албена Вачева, Николай Папучиев – Провалите на идеологиите: авторът в историята и читателят отвъд носталгиите

Галина Вълчева-Димитрова – Лицата на небивалицата като житейски сюжет в сборника с разкази за деца на Кирил Топалов „Будилник с латерна"

Георги Цанков – Модерна класика за възторзите и за тъгите на България

Милена Кирова – Между Телец и Близнаци, или животът на един писател като „софийска история"

Димитър Веселинов – Истории, спомени или предизвикателства в проза

Иван Иванов – Изпитанията на пътя в последните две книги на Кирил Топалов – между мемоарно-биографичното и фикционалното

Владимир Атанасов – Маймунски истории за литература, локдаун и образование

Венцеслав Шолце – Интернет и фолклор. Към въпроса за междутекстовите системи в романа „Хей, Крали Марко"

ВЪЗРОЖДЕНСКИ СВЕТОВЕ

Михаил Неделчев – Елегично завръщане в Охрид. Думи за възхвала на проф. Кирил Топалов и на неговата книга за Григор Пърличев

Антоанета Балчева – Идеологемата на илиризма като културно-исторически модел на Балканите

Недка Капралова – Възрожденското спомоществователство за художествени произведения (1843-1856)

Николай Желев – Темата за славянството на страниците на „Любословие"

Надежда Александрова – Формални и тематични прилики между „Система мухаммеданская и религия их" и „Житие и страдания грешнаго Софрония"

Димитър Кенанов – Недю Жеков и предвъзрожденецът Спиридон Рилски

Мария Огойска - Светът на Захарий Зограф и Неофит Рилски, прочетен в кореспонденцията им

Цветан Ракъовски – Раковски – образ невъзможен (Гледната точка на мемоаристите)

Николай Чернокожев –„Пред-вестник Горскаго пътника" – животи във времето

Андриана Спасова – Георги Раковски и античната древност: идеологически употреби (Как Г. Раковски чете Платоновия „Кратил")

Мария Калинова – Понякога и добрият Омир дреме

Елена Налбантова – Константин Миладинов и възрожденската словесност

Олга Пърличева – Кирило-Методиевските традиции в ораторската проза (публицистика) на Григор Пърличев

Румяна Дамянова – Петко Р. Славейков и възрожденското клише

Сава Сивриев – За сонетите през Българското възраждане (Димитър Великсин и Харалан Ангелов)

Николета Пътова – Иванко - Борислав - Борил. Драматургични прочити

Владимир Игнатов – Примерът в „предавателната зала”

ДРУГИ СВЕТОВЕ

Искра Христова-Шомова – Морската лексика в старобългарски

Валери Стефанов – Македонският Едип

Бойка Илиева – Вечният град – вечната мечта: Български интелектуалци в Рим от края на XIX и началото на XX в.

Весела Генова – Повторението като залог за творчество: средновековният провансалски роман „Фламенка"

Стоян Атанасов – Трета книга на „Опити"

Клео Протохристова – За срещата на Плутарх, Шекспир и Ленард Коен в едно стихотворение на Кавафис

Ирен Александрова - За юначеството и „диалектите" на образа

Иван Русков – Лед посред лято. Поетика на почитанието (По текстове на Захарий Стоянов)

Виолета Русева – Литературните историко-географски карти на Боян Пенев: риторически фигури и семантични перспективи

Светлана Казакова – Петко Тодоров между фолклора и модерността

Петър Величков – Непознатият Трифон Кунев

Запрян Козлуджов – Етични проекции на личността в два Йовкови разказа

Антония Велкова-Гайдаржиева – Старостта и детството в поезията на Петьр Алипиев

Надежда Стоянова – Има ли разказът собственик? Опит върху „Кучето зад каруцата" на Йордан Радичков)

Христо Трендафилов – Критически импресии

За авторите

Библиография на трудовете на проф. Кирил Топалов

***

Проф. д-р Кирил Любомиров Топалов е роден на 21 май 1943 г. в София. Завършва гимназия през 1961 г. През 1964–1968 г. следва българска филология в Софийския университет. През 1969–1970 г. е филолог специалист в БАН. През 1970–1973 г. е аспирант по българска възрожденска литература с научен ръководител акад. Петър Динеков. През 1974 г. защитава дисертация по проблеми на поетиката на възрожденската поезия. От 1974 г. е асистент, от 1982 г. – доцент, а от 2002 г. – професор. През 1977–1989 г. е и редактор в издателство „Български писател“. През 1978–1979 г. специализира гръцка филология в Атинския университет. През 1992–1994 г. е лектор по български език в Екс ан Прованс, Франция. Преподавал е и в НАТФИЗ, ЮЗУ, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, НБУ и др. През 1997–1998 г. е директор на НБКМ. През 1998–2002 г. е посланик в Гърция. През 2011–2012 г. е управител на Фонд „Научни изследвания“ към МОН. През 2013–2019 г. е посланик във Ватикана и Малтийския орден.

Автор е на научни монографии, антологии, студии и статии по българска възрожденска и по гръцка литература, изследва българо-гръцките литературни връзки през ХIX в. Редактор на съчиненията на български възрожденски писатели, преводач от гръцки на проза, драматургия и поезия. Член на Сдружението на български писатели, СБЖ, ПЕН, Съюза на преводачите, Съюза на филмовите дейци и др., почетен член на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи, член на международните елинистични академии „Аркадия“ и „Свети Космас Етолос“ и на други творчески и научни институции. Председател е на Фондация „Академия за балканска цивилизация“ (от 2003 г.), на Националната асоциация „Георги Ст. Раковски“ (от 2004 г.), на Българската секция на Световното дружество „Приятели на Никос Казандзакис“ и член на управителния му съвет в Женева (2004–2009), на дружеството „Приятели на гръцката култура“ (от 2008 г.) и др. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен, на държавните ордени на Гърция, Ватикана, Малтийския орден и Черна гора, на Голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“, на Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура, на много български и международни литературни, театрални и филмови награди. Почетен гражданин е на Атина и София. По негово предложение много улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти, художници и други културни дейци, както и на заглавия на творби от българската литературна класика. Автор е на 12 романа, 3 книги с разкази, 19 пиеси, поставени на български и чужди сцени, 3 киносценария. Негови разкази, пиеси, романи и научни изследвания са преведени на английски, гръцки, руски, чешки, полски, словашки, украински, естонски, румънски, арабски език. Говори френски, гръцки, руски, италиански, полски и английски.