Кризата в нашето училище. Издание, препечатано без изменения от изданието на Св. Синод на БПЦ 1928 г.

„Задачата да се обучава и възпитава едно дете е тежка не само за учителя, но и за всеки, поел кръста да бъде роди¬тел в днешното противоречиво, материалистично време. Корените на това време на бездуховност се простират назад в годините, още преди властващия комунизъм и двете световни войни – когато нашият народ се избавя от вековното робство и поема глътка свобода. Именно тогава са посяти и отровните семена на безбожието, които израстват и завладяват дотолкова битието ни, че споменаването надуми като „душа”, „спасение”, „Христос” се счита за некоректно и нежелателно в съвременното мултикултурно общество.

Да бъдеш учител и родител е трудно дело, защото ка¬то такъв ти си призван да носиш отговорност за душите на най-малките – онези, за които Господ Иисус Христос е повелил да бъдат оставени да дойдат при Него. Днес сме свидетели обаче на бързо разпространяващото се зло, което ранява душите и завладява умовете на нашите деца; което руши християнските ценности, съхранили българския народ през вековете; и тласка подрастващите към мрака. Има ли тук надежда?!

Във всяко време, в цялата човешка история Всемилостивият Бог изпраща на обичащите Го утеха! Днес ние, преминали през атеистичния комунистически режим, преживели бурните години на така наречения преход и живеещи в сегашното объркано време отново преоткриваме като актуални написаните преди 95 години с мъченическа кръв истинни, боговдъхновени и мъдри слова на един от верните синове на българския род – Неврокопски митрополит Борис. Слова пропити с болка и загриженост за бъдещите поколения; слова – безпощадни към злото и милващи крехкото стъбло на доброто... Личността на този достоен български духовник стои редом до множеството просияли по нашите земи отци, вярно преподавали Божиите истини и копнеели за образован и устремен към Небесните висини народ.

Мили читателю, ти – учител, майка, баща, баба и дядо, държиш в ръцете си облечен със слово зов – камбана, която бие тревожно, бие предупредително за опасностите, кои¬то дебнат нашите деца и народ в пътя на спасението!”

- д-р Мирела Кючукова, катедра „Социална педагогика”, ЮЗУ „Неофит Рилски”