Огнестрелно оръжие от Освободителната война 1877-1878 г.

Войната между Руската империя и Отоманската империя (1877 1878) завършва с освобождаване на по-голямата част от земите, населени с българи, и възстановяване на българската държава. Затова в българската историческа литература тя е наречена „Освободителна война”. В руската и световната литература е възприет терминът „Руско-турска война”. В румънската книжнина я наричат „Война за независимост”, тъй като в резултат на нея румънската държава престава да е зависима от Отоманската империя. В сръбските и югославските източници войната е продължение на започнатата през 1876 г. „Сръбско-турска война”. Самостоятелното княжество Черна гора поначало не е попаднало под владичеството на Отоманската империя и продължава военните действия, започнати преди това. Гърция не участва във войната.

Освободителната война (1877-1878) е последната голяма война в Европа за XIX в. – след преразпределението на територии континентът повече от 30 години живее в мир, което показва особено важното ѝ значение за европейската и световната история.

Наред с политическото и икономическото си значение тази война има забележителен принос в областта на оръжейното дело, тактиката и стратегията на водене на война.

***

Съдържание

1.Общи бележки за стратегията и военните действия през войната от 1877-1878 г. между Руската империя и Отоманската империя („Освободителна война”, „Руско-турска война”, „Война за независимост”, „Източна война”)

2.Преглед на някои по-важни изследвания и публикации за оръжнята на войната

3.Традиции и проблеми в изписването на наименованията и названията на историческите оръжия (оръжейни системи)

4.Огнестрелни оръжия в армията на Руската империя

Въоръжени сили

Оръжейна система „Кринка", обр. 1869 г.

-Увод

-Приемане на въоръжение

-Описателен анализ

-Принцип на действие

-Преправка и производство. Производители

-Особената кринка

-Кринковият патрон

-Идентификационни характеристики (обобщение)

-Бойно използване

-Таблици с клейма

-Илюстрации

-Литература и бележки

„Бердана 1”, обр. 1868 г.

„Бердана 2”, обр. 1870 г.

„Карле”, обр. 1867 г.

„Баранов”, обр. 1869 г.

„Казашка капсулна пушка”, обр. 1860/63 г.

„Мартини-Хенри”, обр. 1871 г. (опитно превъоръжаване)

Револвер „Смит и Весон”, обр. 3, 1869 г.

„Скорострелки” (механични картечници)

5.Огнестрелни оръжия в армията на Отоманската империя

Въоръжени сили, стратегия и разположение

„Мартини-Хенри”, обр. 1871 г. („Пибоди-Мартини”)

„Шнайдер”, обр. 1865 г.

„Спрингфилд”, обр. 1869 г. (по системата „Шнайдер”)

„Винчестер”, обр. 1866 г. („Хенри-Винчестер”)

„Ремингтон”, обр. 1866 г. (Египетски корпус)

Револвери „Смит и Весон”, „Колт”, „Стар”, „Лефоше”

6.Огнестрелни оръжия на Българското опълчение

„Шаспо”, обр. 1866 г.

7.Огнестрелни оръжия на румънската армия

Пушка и карабина „Драйзе” („Дрейзе”), обр. 1862 г. (1867 г.), „Пибоди”, обр. 1864 г. (1868 г.), „Бол-Лемсън”, обр. 1864 г. (1868 г.)

Револвери „Галан-Льобо”, обр. 1864 г. и „Буйеску” (Шамло-Делвин – Chamelot-Delvigne), обр. 1873 г. (1876 г.)

8.Огнестрелни оръжия на сръбската армия

„Робертс”, обр. 1871 г.

„Грин”, обр. 1867 г.

9.Огнестрелни оръжия на Черна гора

Револвер „Гасер”, обр. 1870/74 г.

10.Анализи и допълнения

Сравнителен анализ, динамика и ефективност на употребата на ръчни огнестрелни оръжия по време на войната

Изобретатели, конструктори и производители на огнестрелни оръжия (от епохата)

Систематика на оръжейните системи

Използвани патрони

Населени места и местности на бойни действия на Балканския полуостров

11.След Освободителната война – бойно и гражданско използване, историческа съдба

2.Заключение

Източници и бележки

Приложения