Еврозоната и икономически перспективи пред България

Какво представлява и как се развива еврозоната? Какви са изгледите пред България за нейното присъединяване предвид икономическото развитие и готовността ѝ за членство? Най-напред са разгледани икономическите резултати през първите 20 години от въвеждането на еврото в парично обращение. Анализират се провежданите политики и тяхната зависимост от глобалната среда и икономическите предизвикателства. Проследено е развитието на регулаторната рамка за присъединяване на националната парична единица към валутния съюз и изпълнение на критериите за номинална конвергенция. Чрез макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС, включително и България, се идентифицират потенциалните рискове на ранен етап. В критичен план са анализирани рисковете от гледна точка на финансовия сектор, произтичащи от присъединяване към еврозоната на периферни за ЕС икономики като нашата. Засегнати са въпросите за подготовката на страните, преди да влязат в еврозоната, което пряко се отнася до България – правна, аналитична, институционална рамка и др. Показано е общественото мнение „за“ и „против“ приемането на еврото по данни на Евробарометър за страни от ЕС, в т.ч. България, което би следвало да е важен фактор за определяне на връзката между обществените нагласи към еврозоната и политическите стратегии и решения. В последната част на монографията са проследени положителните и отрицателните ефекти от присъединяването към еврозоната. За сравнение се отчита опитът на две групи страни от ЕС от гледна точка на подготовка и провеждани политики – балтийските държави (Естония, Латвия и Литва) и Хърватия, които са членки на еврозоната, и страните с дерогация (Полша, Чехия, Унгария, Румъния), които имат потенциала, но към момента се въздържат от членство.

***

„Еврозоната осигурява конвергенция предимно на страните с достигнато високо икономическо развитие, а се поставят по-големи рискове пред страни¬те с по-ниска степен на икономическо развитие, каквато е България. Затова, колкото по-подготвена е страната ни, толкова по-големи ползи и по-малки рискове (загуби) би имала при бъдещото си присъединяване към еврозоната.”

- проф. д.ик.н. Росица Рангелова

„Членството в еврозоната е възможност за засилване на интеграцията, стабилността и просперитета на държавите, но доколко една страна ще се възползва от тази възможност, зависи от самата нея и от провеждането на разумна икономическа политика.”

- проф. д-р Даниела Бобева

„Привържениците на идеята за ускорено приемане на еврото по правило пропускат обстоятелството, че включването на дадена страна във валутен съюз далеч не се изчерпва с отказа от националната валута. То предполага безусловно участие в един комплексен механизъм, чието въздействие върху всяка страна членка зависи от много фактори и най-вече от способността за интегриране и адаптация в условията на бързо променяща се икономическа и политическа среда.”

- доц. д-р Григор Сарийски

„Трайна тенденция в развитието на еврозоната през последните 20 години е все по-задълбочаващата се дивергенция между страните, което по естествен начин формира нейното развитие на различни скорости и чертае различни перспективи пред отделните страни спрямо собствените им макроикономи¬чески и структурни фундаменти.”

- доц. д-р Димитър Златинов

„Икономиката на България се характеризира досега с добра макроикономическа стабилност и балансираност, което ѝ отрежда благоприятно положение по отношение на бъдещо членство в еврозоната. Следва да се отчитат обаче сегашните усложнени условия на развитие, предизвикани от наслагващите се кризи, войната в Украйна, енергийната криза и др., които биха повлияли неблагоприятно.”

- доц. д-р Атанас Атанасов