„Делата на хората, създали в 1937 г. Историческо Дружество „Българска Орда", са едно от главните основания за нашето съществуване като Издателство. Поради това за нас няма нищо по-естествено от това да преиздадем списанието, в което те са изложили основанията за тяхното съществуване. Тези основания са били мотивирани от нещо, което за съжаление вече не е характерно за нашето време - Безусловното Родолюбив.

Съзнаваме, че това първо преиздаване на „Известията на Българска Орда", именно поради дефицитите на нашето време и/или поколение, ще предизвика дълбоко смущение у читателя, но сме с ясното съзнание, че ако те, Създателите, можеха да видят нашето съвремие, също щяха да бъдат дълбоко смутени и вероятно шокирани.

Тъй като, както ще се убеди читателят, авторите в голямата си част са движени в живота от своята Родова принадлежност и Чест, към всяка книжка ще прибавяме кратка история на Родовете им, като в тази отдаваме дължимото на „Станишевият Род", Родът на Николай Станишев, Главен Редактор на „Известията".

В Послеписа и Приложението към този Годишник сме се постарали да изясним и нашата позиция спрямо някои въпроси и/или идеи на авторите, писали в „Известията" преди повече от 80 години, които си остават актуални и днес, някои за съжаление дори по-актуални.

Защо това преиздаване става реалност почти 30 години след възстановяването на ИД „Българска Орда" (в Лондон, 1994 г.) ще стане ясно от Контекста, в който (Съ-)Възстановителят на Дружеството обяснява този въпрос, както и други обстоятелства свързани с него.

По този начин се надяваме непредубеденият читател да усети Духът на 40-те години, Години на Национален Подем, Обединение и Погром. А за изследователя на миналото, за посветения в Историографията, това преиздаване да даде автентичен материал за анализ и преценка на този исторически период. Именно предвид тази последна цел го предаваме Фототипно, без никакви пропуски и/или изменения. Единствено сме си позволили малка промяна в оригиналния правопис, изваждайки от текста буквата Ѣ (Ят), което поглеждайки сега, признаваме е слабост, която не трябваше да допускаме и която ще избегнем в следващата книжка.

Изпълнявайки този наш Дълг към нашите предци, се надяваме тяхната памет да остане жива и за бъдните поколения. Бъдните Български поколения, на които те безрезервно служиха с достойнство.”

- от издателството

***

Съдържание

От издателството

Родова памет

Известия - Годишник 1942 - Фототипно

Послеписът като контекст