Сонети

„Книгата, която държите в ръце, уважаеми читателю, представя Великия бард единствено в качеството му на поет, и то с неговия най-популярен и представителен недраматургичен опус – Сонетите. Но тук те достигат до вас в ново българско звучене, подчинени на различна от познатите, вътрешно обоснована езикова философия. … Може би странно или несвойствено за определен кръг ценители, като име, поемащо отговорността за петия български вариант на Сонетите, срещаме това на поета Кирил Кадийски. Странно, защото той е познат на широката читателска публика преди всичко като преводач на френските прокълнати поети и на широк диапазон от славянските и руските класически и модерни поети. Но Кирил Кадийски е единственият български преводач, пристъпващ към Шекспировия сонетен опус, след като е превел почти всички представителни майстори на сонета и на Запад, и на Изток в Европа, от първите изкушени в жанра през утвърдените сонетописци до славянските им събратя през ХІХ век. Става дума за имена като Пиер дьо Ронсар, Франческо Петрарка, Торквато Тасо, Жоашен дю Беле, преводач е на Кримските сонети на Адам Мицкевич, на Сонетния венец на словенския романтик Франце Прешерн, дори на известния Пушкинов сонет – възхвала на сонета от 1830 г. („Самият Данте не презря сонета“). Ето защо Шекспир е най-отговорният преводачески проект, най-високото художествено стъпало и безспорно постижение на Кадийски. Автор на оригинални експериментални сонети в личното си творчество, преводачът демонстрира виртуозна стихотворна техника и в подстъпа си към 154-делния корпус се ръководи от най-новите открития в шекспирознанието. Така, за разлика от известните досега подходи към Сонетите, тук Кадийски предприема не толкова превод преизговаряне, колкото превод пресътворяване на заложения в тях нееднозначен и многопластов смисъл, който достига до читателя с хармоничното звучене и органичността на българския език.”

- проф. д-р Людмил Димитров, из послеслова към изданието