България в Първата световна война 1915-1918 г. Снимки от фонда на Националния исторически музей

Включването на държавата ни във войната на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Турция) срещу държавите от Антантата (Франция, Англия и Русия) започва на 14 октомври 1915 г., когато Царство България с манифест обявява война на Кралство Сърбия. Военните действия, в които нашата армия участва, приключват на 29 септември 1918 г., когато е подписано Солунското примирие и България капитулира, а цар Фердинанд I абдикира.

След поредица от успешни сражения на територията на Сърбия и в Македония през 1915 и 1916 г.9 на 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Български и турски войски разгромяват подкрепената от руски и сръбски части румънска армия в Добруджа и превземат Букурещ.

През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле и започва настъпление на английската армия срещу Дойранската позиция на 9-та плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов. Британските и гръцките части отстъпват, но състоянието на българската армия е тежко. По повод на тези сражения в своя ръкописен труд „Бойни дни. Спомени от войната 1915-1918" майор Боян Василев, командир на 1-ва батарея от Първи гаубичен полк, пише: „Започва финалът на голямата трагедия на българския народ... Кога нашият войник е отстъпвал? Още от мирно време той почти не е обучаван в правилата на отстъпление, но и във войната не е привикнал на това..Трудно е и положе¬нието на българската икономика и на българското население във вътрешността на страната. Всичко това става повод за войнишките бунтове през септември 1918 г. Те, от своя страна, са една от причините България да бъде първата държава от Централните сили, подписала примирие.

За близо тригодишното участие на България във войната страната губи над 115 хиляди убити и изчезнали войници и офицери. Ранени са повече от 155 хиляди, пленените са хиляди, загуби има и сред цивилното население, а разрухата на стопанството не се преодолява с години. Сключеният през 1919 г. Ньойски мирен договор отнема на България територия от 11 278 квадратни километра. Идеята за осъществяване на националния идеал за трети пореден път (след Балканската и Междусъюзническата войни) не става реалност, но остава водеща в политиката на следващи български правителства и лелеяна мечта на бъдещи поколения.

В настоящото издание е представена част от многобройния снимков фонд на Националния исторически музей, показваща моменти от участието на различни български военни подразделения в сраженията на българската армия през Първата световна война за периода октомври 1915 - септември 1918 г.