По границите на социологията

В тази книга става въпрос за истината, знанието и властта; за свободата на субекта. Днес мисията на хуманитарния учен не е да се стреми, макар и с не-секващо упорство, грижа, търпение, скромност и внимание, към онова, което е обществено приемливо и научно признато, което е легитимно да се знае, а към онова, което ти позволява да се освободиш от самия себе си - това означава да практикуваш свобода - чрез постоянна работа по разделящите граници на социологията с философията, историята, правото, медицината, психологията, антропологията, политологията и културологията. Колко би бил ценен човешкият стремеж към знание, колко би била значима волята ни за знание, ако трябваше да осигурява единствено придобиването на познания, а не поставяне под съдбоносен въпрос на този, който познава, на познаващия субект? Защото какво е хуманитарната рефлексия в една своя неотменима част, ако не критическа работа на мисленето над самото себе си? И ако вместо да легитимира онова, което вече се знае, не се състои^ свободно избрано начинание да се разбере как и доколко е възможно да се мисли по различен начин? „Научният опит" - който представлява променящо се изпитание на самия себе си в безкрайния порядък от превъплъщения на истината, а не елементарно присвояване на другия субект за целите на общуването - е фундаментът на съвременната социология при неотменимото условие, че тя е разбирана като възможност за критическа работа върху собст-~ веното ни мислене. Безкрайните търсения по и отвъд границите на хуманитарните науки изправят учения пред неподозирани въпроси и невероятни отговори, водещи до разкриване на дълбокия личностен смисъл от посвещението на науката и до екзистенциална промяна на неговата познавателна способност.

Да бъдеш социолог в глобалната ни съвременност означава да си жизнено призван съзидател на ново хуманитарно знание, мислейки с творческо въображение и постоянно пресътворявайки себе си.

***

Мартин Канушев е професор в Департамент „Философия и социология” на Нов български университет. Преподава социология на властта, правото и медицината. Автор на книги, студии и статии по социология. Отговорен редактор на сп. Критика и хуманизъм и член на редакционната колегия на сп. „Социологически проблеми”