Да пишеш живота • The Write the Life • Escribir la vida

Стиховете са на испански, английски и български.

Превод на английски Беатрис Тринчин.

Превод на български Рада Панчовска.

АНА МАРИЯ НАВАЛЕС е родена в Сарагоса, в чийто университет завършва хуманитарни науки и е преподавала латиноамериканска литература. Директор е на списанието за култура Турия и е ръководител на секцията за творческо писане в Института за изследвания на Теруел (Висш Съвет за Научни Изследвания).

Публикувала е няколко стихосбирки, сред които В думите (1970), Нагар от восък (1975), От тайния огън (1978, награда Сан Хорхе), Майстор на любовта (1979, поощрителна награда Адонаис), Доносниците на Сизиф (1981), Нова, стара стая (1983, награда Хосе Луис Идалго, преведена на английски), Устните на луната (1989, 1990), Огледалата на словото (1991, авторска антология), Ще наме риш друго море (1 993), Море за фон. 1978-1998 (1998, антология) и Написано в тишината (1999). В Италия е публикувала Срещу думите (2000, двуезична) и преводната Онова дълго зазоряване (2000).

Авторка е на романите Завръщането на Хулиета Олуейз (1981), Следобедът на чайките (1981), Лабиринтът на кетцала, награда Антонио Камуняс 1984 (1985, 1 986, 1 999) и на детската повест Леля ми Елиза (1983). Сред книгите й с разкази са Две момчета в син плик (1 976), Разходка из съкровения град и други срещи (1987), Разкази от Блумсбъри (1991, 1999, преведена на френски, български и английски), Захария, цар (1992), Три жени (1995) и Разкази от двата бряга (2001). Авторка е на две антологии - на съвременната арагонска поезия и на прозата - и на две есеистични книги, Четири испански романисти (Алдекоа, Делибес, Суейро и Умбрал) (1974) и Лейди и нейното ветрило. Приближаване към женската литература на XX век (от Вирджиния Улф до Мери Маккарти), награда Сиал за есеистика 2000 (2000).