„Съвременният политически модел на България, подобно на този в други Източноевропейски държави, е свързан с т. нар. преход към демократична форма на управление или наричан още „преход от тоталитаризъм към демокрация", „политическа модернизация", „преход към модерни икономически и политически отношения", „преход от тоталитарна към либерална държава", „либерален преход", „преход към пазарна икономика" и др. Това е ключов момент във формирането на новия обществен и държавен модел на управление, от който зависи по-нататъшното развитие на държавата и функционирането на нейните институции.

В най-новия период от демократичното развитие на страната след 1989 г. се наблюдава устойчиво възпроизвеждащото се недоверие на българските граждани към почти всички държавни институции и утвърждаване на такива модели за разрешаване на отделни проблеми, които елиминират държавните институции. Именно тези модели се превръщат в съществена част от социалната база на корупционните практики, икономическата престъпност, заобикалянето на съдебната система при решаването на спорове, отглеждането на клиентелистки партийни структури и пр. Налице е постепенно намаляваща избирателна активност, разочарование от политиката и политиците и търсенето на нови политически алтернативи. Кризата на политическото представителсто се задълбочава, а последиците от нея пряко рефлектират върху демократичните процеси.”

- из книгата

***

Съдържание:

Увод

Глава първа. Кризата на демоса

1.Демокрацията - „управление на мнозинството”

2.„Народът” като субект на демокрацията

3.Реалното управление на народа

4.Политическото представителство в съвременните демокрации

Глава втора. Изборите като инструмент на представителната демокрация

1.Политическата природа на властта

2.Изборите като форма на политическо участие и институт на демокрацията