Увод в сравнително-историческото езикознание. Зараждане и движение на идеи и теоретични концепции през XIX век

„XIX век е времето на бурно зараждане, развитие и движение на идеи и теоретични концепции, изградили основите не само на сравнително-историческия метод, но и на съвременното езикознание. Сравнително-историческата лингвистика възниква като първи основен метод на езикознанието и същевременно с това тя е и основен дял в лингвистиката, който изучава езиковите факти и установява езиковите закономерности чрез сравняване на езиците и езиковите явления въз основа на историческото развитие на езика. Чрез прилагането на този първи метод езикознанието се обособява като самостоятелна научна дисциплина със собствена методология през първата четвърт на XIX век.

По това време се сравняват езиците с цел да се установи техния общ произход и тяхното родство. През първата четвърт на XIX век се доказва родството на голяма група езици (индоевропейското езиково семейство) въз основа на сходството на техни морфологични елементи (системата на глаголните окончания при спрежението на глаголите и системата на падежните окончания при склонението на имената) и съответствието при някои групи съгласни. Още с първите си стъпки в зората на своето съществуване езикознанието достига до фундаментално откритие, доказвайки един значим факт, който се отнася повече към сферата на други науки (история и археология) и все още не е бил известен по онова време, а именно - че една огромна група народи, заемащи по-голямата част от територията на Европа и Азия, имат общ произход и говорят родствени езици.”

- из книгата

***

Съдържание:

Въведение ( Сравнително – историческото езикознание през погледа на структулизма )

Първа част . История на сравнително – историческото езикознание от XIX век ( основни теоретични концепции , направления и представители )

Втора част . Звукови закони , отнасящи се за славянските езици

Трета част . Генеалогична класификация на езиците

Четвърта част . Основни типове писмени системи