Образи на войната. Американски и канадски романи за Втората световна война

Прочитът на петте избрани романа показва сложната картина на човешката екзистенция, която художествената литература успява да изгради на основата на опита от Втората световна война. Това е опит в екстремното, в насилията, в страданията и смъртта. Всички изобразени участници в сблъсъка имат своите „основания“, каузи и претенции, но разрухата е обща за всички.

Тъкмо това стои в основата на изобличението, на хуманистичния патос. Войната може да бъде обявена за „справедлива“, „свещена“, „освободителна“, но при всички случаи тя е преди всичко смърт и разрушение, хиляди и милиони насилствено прекъснати човешки животи.

„Това е то.“ Тази реплика се появява след всяка смърт и почти след всяко катастрофично събитие в романа Кланица 5. Тя сякаш резюмира и приключва войната, живота, делата на оглупелите хора.

На пръв поглед репликата е израз на откровен цинизъм или на примирен фатализъм. Тезата може да изглежда съвсем проста – хората са принципно смъртни и рано или късно всички си отиват от този свят. Както е казано в един от романите – „на всеки жив се падат хиляди мъртви“.

Но в тази лаконична реплика има и още нещо – това е дълбокото огорчение от неспособността на човеците да се справят със злото в себе си, да подкрепят „по-добрите ангели“ на собствената си природа, ако използваме ефектната образност от книгата на Стивън Пинкър. Да помогнат на живота и на смисъла, за да удържат по-дълго позициите си в неравната и неизбежна битка със смъртта.

Пътят на цивилизоване е дълъг и труден, а войните и техните литературни образи показват, че той все още не е извървян.

В основата на настоящото изследване е убеждението, че моралистичният и изобличителен патос на литературните творби може да съдейства за по-задълбочено осмисляне на човешкия опит в агресията и страданията, в милостта и надеждата.