Променящите се ромски общности

„Резултатите от теренните изследвания и техният анализ категорично рушат представите за хомогенна ромска общност дори само в рамките на един квартал и на едно поколение младежи. И заедно с това изявяват сходства и различия между двете групи младежи (роми и българи), търсейки тяхното обяснение и възможностите за сближаването – опознаването, взаимодействието – между тях. Надявам се книгата на Радостина Антонова да достигне не само до студенти по социология, политология, културология, етнология; до социални учени, интересуващи се от проблемите на българското общество и на съжителството/взаимодействията на роми и българи, но и до ангажираните с образователни и социални политики дейци както на местно, така и на национално равнище. В нея се съдържат много детайли, които си струва да бъдат внимателно обсъждани и които би следвало да провокират следващи изследвания.”

- проф. дсн Майя Грекова

„Целта на научния труд е да обясни как принадлежността към маргинализирана етническа малцинствена група или към властимаща мнозинствена група влияе върху начина, по който младите хора във възрастта на юношеството и на възникващата зрелост формират своите ценности, групови идентичности и нагласи към активност и поемане на отговорност или към фатализъм и преживяване на стигматизираност, как изграждат своите индивидуални жизнени проекти и перспективи. Постижение на научното изследване е, че то не е просто „моментна снимка“ на светогледа, ценностите и нагласите на младежите от двете изследвани общности, а представлява опит да се проследят промените в тези структури на личността в един относително дълъг период, сравнявайки данните от две проведени изследвания с идентична методология през 2002 и 2017 г., разширени с резултатите от допълнителното качествено изследване за верифициране на изводите от тях по отношение на ромската общност в столичния квартал „Факултета“ през 2023 г.

Изборът на двете години, в които са проведени основните теренни изследвания, се оказва особено удачен и може да представлява интерес за много други изследователи на междуетническите отношения в страната.”

- проф. д-р Илона Томова

***

Съдържание

Увод

Глава I. Теоретична рамка за интерпретация на резултатите от теренните изследвания

I.1. Еманципиране на младежите като отделна социо-биологична група и отделяне на детството и юношеството като отделна категория в науките за човека

I.2. Ромската общност

I.2.1. Интерпретации на понятието малцинство

I.2.2. Влияние на принадлежността към малцинствена група върху социо-емоционалното развитие на личността и изграждането на личен план за живота

I.3. Жизнени перспективи

I.3.1. Особености на жизнената перспектива при представители на малцинствени групи

I.4. Маргинализация в постиндустриалния град – гетоизация, хипергетоизация и нова градска маргиналност

I.4.1. Гетото като форма на контрол, експлоатация и дисциплиниране на различието

I.4.2. Напреднала градска маргиналност като форма на контрол и дисциплиниране на бедността (хипергето, антигето)

I.4.3. Териториална стигма

I.4.4. Особености на отношенията между държавата/обществото и формите на новата градска маргиналност

I.5. Ромската общност в България

I.5.1. Общи данни

I.5.2. Ромите в градския контекст

I.6. Ромската общност в кв. „Факултета“

I.6.1. История

I.6.2. Развитието на квартала в периода 2002–2023 г.

I.6.2.1. 2002 година

I.6.2.2. 2017 година

I.6.2.3. 2023 година

I.6.2.4. Планиране на живота при младежите (2002 г.)

Глава II. Постановка на изследването

II.1. Цели, задачи и хипотези на изследването

II.2. Постановка на изследването

II.2.1. Участници

II.2.2. Процедура по набиране на данни

II.2.3. Етични стандарти

II.2.4. Ограничения на изследването

II.2.5. Методи на изследване

II.3. Описание на извадките

Глава III. Промяна при преживяването за стигматизираност, фатализма, груповата принадлежност и положителния и негативния опит при контакт с представители на собствения и другия етнос при български и ромски младежи (2002 и 2017 г.)

III.1. Взаимодействие между преживяването за стигматизираност и контекста

III.2. Взаимодействие между нагласата към фатализъм и контекста

III.3. Взаимодействие между контекста и положителния и негативния опит при контакт с представители на собствения и другия етнос при български и ромски младежи

Глава IV. Жизнени перспективи при ромски и български младежи

IV.1. Планове за бъдещето и етническа принадлежност

IV.1.1. Взаимодействие между индивидуалните планове за бъдещето и контекста

IV.1.2. Взаимодействие между индивидуалните планове за бъдещето и аспектите на преживяването за стигматизираност (преживяване за алиенация и отчужденост и възпрепятстване при постигането на цели) при младежите от кв. „Факултета“

IV.1.3. Взаимодействие между индивидуалните планове за бъдещето и нагласата към фатализъм при българските и ромските младежи

IV.1.4. Взаимодействие между индивидуалните планове за бъдещето и преживяването на позитивен и негативен опит при контакт с представители на собствения и другия (български и ромски) етнос

IV.2. Общностни ценности и тяхното отражение върху индивидуалните планове за живота

IV.2.1. Взаимодействие между общностни ценности и контекста

IV.2.2. Взаимодействие между общностни ценности, които имат пряко влияние върху планирането на жизнените цели, и аспектите на преживяването за стигматизираност (преживяване за алиенация и отчужденост и възпрепятстване при постигането на цели) при младежите от кв. „Факултета“

IV.2.3. Взаимодействие между общностни ценности, които имат пряко влияние върху планирането на жизнените цели, и нагласата към фатализъм при българските и ромските младежи

IV.2.4. Взаимодействие между общностни ценности, които имат пряко влияние върху планирането на жизнените цели, и преживяването на позитивен и негативен опит при контакт с представители на собствения и другия (български и ромски) етнос

Заключение

Използвана литература

За автора

***

Радостина Антонова има докторска степен по социология и магистърска степен по психология от Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Тя е изследовател и координатор на проекти в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към Нов български университет и хоноруван преподавател в магистърска програма „Психо-социални интервенции с деца и семейства” в департамент „Здравеопазване и социална работа” в НБУ. Има над 25 години професионален опит в разработването, прилагането и оценката на методи за превенция и интервенция и терапевтична работа сред уязвими групи. Има над 20 научни публикации в български и международни научни списания, включително в British Medical Journal.