Колекция К. Г. Юнг и последователи: Счупеното огледало. Пречупените образи за самите нас

„Този сборник с есета възникна от едновременния отклик на специфични теми, наложени от преподавателски ангажименти, наблюдения какво случва в живота на анализираните и размишление какво се случва в моя собствен живот. Например първите три есета произлязоха от съгласието ми да разсъждавам по темата за многото лица на истината, представена от програмата „Юнг на брега на река Хъдсън" през лятото на 2021 г. Тръгвайки от тази нюансирана тема, която веднага ни напомня, че истината рядко може да се възприеме обективно, а винаги се преживява субективно, три неща много бързо минаха през главата ми. Те съответно предлагат разграничаване на 1) вътрешните ни възражения да опознаем себе си и своя свят: страх, скептицизъм и апатия; 2) завладяването ни от необходимите адаптации, които правим спрямо средата около себе си; и 3) обсебването ни от нашите „истории”, с които се опитваме да осмислим живота си.

Тези есета засягат по различни начини пропастта между света, който е „там навън”, и света вътре в нас, който го възприема, обработва и реконструира. Всички ние сме деца на Дейвид Хюм в Единбург, Шотландия, и на Имануел Кант в Кьонигсберг, Прусия, които към началото на деветнадесети век вече са показали убедително, че ние опознаваме не наещата сами по себе си, а техните възпроизвеждания вътре в нас.“

- из предговора

Книгата изследва необходимостта да опознаем себе си по-дълбоко, както и многото препятствия, които стоят на пътя ни, но също така предоставя инструменти за укрепване на съзнанието, за да се справи човек с тези препятствия. Авторът разглежда живота в обитавани от духове домове, необходимостта от провал и същността и границите на терапията. Най-вече Холис се обръща към ресурсите, които всички имаме в себе си или можем да получим за себе си, за да водим по-пълноценен живот и да постигнем по-големи възможности в нашите разгръщащи се пътувания.

***

Съдържание

Предговор

Първа глава. Страх, скептицизъм, апатия: възстановяването на вътрешния живот

Втора глава. Парадоксът на дзен: това, в което сте се превърнали, сега е основният ви проблем

Трета глава. Необходимите измислици: терапията като критика на „истории”

Четвърта глава. Безпаричие в Цюрих. За тези, които си мислят, че да станеш юнгиански аналитик, е страхотно

Пета глава. Корабокрушение. Важността на провала в живота ни

Шеста глава. Трудната терапия

Седма глава. Да живееш в къща на духовете: последните новини от безумната тълпа вътре

Осма глава. Дарът и ограниченията на терапията

Девета глава. Невидима подкрепа: теогониите на Стивън Дън

Десета глава. Ресурсите вътре във всеки от нас

Единайсета глава. Бележки към лични мемоари

Послеслов. По въпроса за душата

Библиография

***

„Истината… рядко може да се възприеме обективно, а винаги се преживява субективно… заради:

1) вътрешните ни възражения да опознаем себе си и своя свят: страх, скептицизъм и апатия;

2) завладяването ни от необходимите адаптации, които правим спрямо средата около себе си;

и 3) обсебването ни от нашите „истории“, с които се опитваме да осмислим живота си.“

– Д.Х.