Камъкът на времето

През 80-те години на ХХ век, някъде в полите на Стара планина, десетгодишната Кремена среща своите бъдещи най-добри приятели. Детски игри, приятелство и любов се превръщат във връзка, която бележи живота и на четиримата, независимо от хода на времето и разстоянието между тях. А камъкът, който случайно откриват в една планинска пещера, ги пренася в годините на турското робство и ги среща с техните двойници от миналото, за да изпитат емоции и да получат вечни уроци отвъд времето и пространството. И за да се спасяват едни други. Миналото се оказва бягство от проблемите, но и пристан, където те ще се сблъскат със загубата и ще намерят помирение. Защото човек е създаден да расте, да преодолява и да побеждава в името на любовта – към нас самите и към останалите. Така „Камъкът на времето“ се превръща в роман-поема за онова приятелство, което ни спохожда веднъж в живота и което остава с нас завинаги.

***

„Камък ми падна от шията още при прочита на първите десетина изречения от „Камъкът на времето“ на Петя Георгиева. Достатъчни бяха, за да проумея, че няма да е тормоз, а привилегия да съм редактор на талантлив (и грамотен!) разказвач. Ръкописът не успя „да ме пусне“ и пропуснах нощния сън, за да стигна до последното изречение. Трескаво, като заклет читател. После, разбира се, поработихме, но само с козметични бележки, разбирахме се с половин дума, вкусен процес беше.

Скъпи читателю, занимавам те с първоначалния си възторг, защото съм сигурна, че и на теб ти предстои да го изпиташ. Романът ухае на детство, но и пронизва с болката от порастването. Фентъзи завръзката не е самоцелна, а задължителна – като лакмус за приятелството и любовта.

Езикът е разкошество – без оригиналничене, оттам и без комплекса как да се направиш на маймуна, за да впечатлиш читател. Повече няма „да издавам“, защото виждам как разлистваш втората страница, после следващата и вече си в света на Петя. На излизане ще усетиш великолепния вкус от смислено прекарано време.”

- Камелия Кондова, редактор