Митът за концептуалната рамка. В защита на науката и рационалността

„Митът за концептуалната рамка“ е последната авторска книга, която сър Карл държи в ръце, преди завинаги да затвори очи. Не доживява да я види с твърди корици, но няма съмнение, че е щастлив свидетел на появата ѝ. Книгата е сборник от лекции, статии и философски есета, писани в зрелия му период (между 1950-те и 1980-те години). Попър внимателно ги подбира, защото те са последната възможност да обобщи и представи най-важните свои послания, с които свързваме името му. Всички обсъждани теми са типично попериански - за погрешимостта на всяко знание и невъзможността на „сигурното знание“, за тетрадичната схема в развитието на науката и растежа на научното знание, за нормалната vs революционната наука, за интелектуалната отговорност на учения, за метода на „ситуационната логика“ в историческите изследвания, за критиката на релативизма, бейкънианската индукция, „религията на науката“, модите в науката и др. Събраните кратки творби са интересни както за познавачите на Попър, така и за бегло запознатите с него, защото са написани на ясен, разбираем дори за лаика език и са изпълнени с примери, които онягледяват мисълта.

Най-важното есе, дало името на сборника, е „Митът за концептуалната рамка“. То излага веруюто на Попър относно най-важния според него инструмент на рационалността и науката - дискусията - с нейната роля в процеса на придвижване към истината и интелектуалното израстване на всички, които я търсят (truth seekers). Сборникът разисква различни аспекти на Попъровото „Аз може да греша, а ти да си прав, но ако положим усилия, можем да се доближим до истината“, подчертавайки етическата основа на критическия рационализъм и търсенето на истината чрез сблъсък на несъгласни.

***

„...смятам, че ортодоксалността е смъртта на знанието, тъй като растежът на знанието зависи изцяло от съществуването на несъгласие.

Вярно е, че несъгласието може да доведе до раздори и дори до насилие... И все пак несъгласието може да доведе и до дискусия, аргументиране и взаимна критика. А те според мен са от първостепенно значение. Предполагам, че най-голямата стъпка към един по-добър и по-мирен свят е била направена, когато войната на мечовете най-напред е била подкрепена, а по-късно понякога дори заменена, от войната на думите.“

„Очевиден дълг на всички интелектуалци е да работят за тази революция - за замяната на елиминиращата функция на насилието с елиминиращата функция на рационалната критика. За да работим за тази цел обаче, трябва непрестанно да се учим да пишем и говорим на ясен и прост език.“

„Предполагам, че можем да разглеждаме растежа на нашите знания като продължение на еволюцията на животните (макар и чрез съвършено нови средства).; И следователно, когато го разглеждаме от биологична гледна точка, можем да видим в растежа на нашето знание не само основния план на човешката история, но може би и на еволюцията на живота.“

- Карл Попър, из книгата

***

Съдържание

Бележка на преводача

Бележка на автора, 1993 г.

Благодарности

Въведение

1.Рационалността на научните революции

2.Митът за концептуалната рамка

3.Разум или революция?

4.Науката: проблеми, цели, отговорности

5.Философия и физика

6.Моралната отговорност на учения

7.Плуралистичен подход към философията на историята

8.Модели, инструменти и истина

9.Епистемология и индустриализация

Послеслов на редактора

Библиография

Бележки

Именен показалец

Предметен индекс